1986, февруари 13 – 28 Тетрадките

Posted by astilar on 24, февруари, 2008 · 3 коментара 

13. 02. 1986

Направих си дневник, защото имах за кого да пиша, а сега вече нямам. Но дневника си няма да изоставя, в него ще отбелязвам нещата, които ме вълнуват или са несправедливи.

Вчера директорът изпита Божанка и Пламен по история. Божанка каза почти всичко, а Пламен начерта само една таблица и то грешна, но му писаха 5 за нищото. На Божанка и поставиха 3 за всичкото. Според мен това не е правилно, тя с нищо не е заслужила такова отношение. Момичето е добро и то много, но учителите (не всички) я мразят. Тя мисли, че я обичат. Нека да си мисли, това й вдъхва доверие.

П.С. (22 години по-късно) Бащата на Божанка беше свещеник – съботянин.

18. 02. 1986

Обичам го!

Защо да крия,

нима позорно е това.

Нима аз нямам право да обичам,

както всички хора по света!

Болна съм вече четвърти ден и все си представям, че той е до мен, а той сигурно въобще и не мисли за мен.

Днес баща ми се върна от турне, това беше радост за мен. Все пак няма да съм по цял ден сама, с него ще се смеем.

19. 02. 1986

Утре (за щастие или за беда не зная) съм на училище. Ще го видя, но сега (не знам защо) тази мисъл не ме радва. Радва ме само това, че отново ще бъда сред съучениците си. Отново ще се смея с тях. Как ли ще ме посрещнат? Дано не мислят нещо лошо. Навярно никой няма да ми обърне внимание, освен Божанка, разбира се. Хем се радвам, хем не ми се иска да ходя на училище. Като си помисля за Христова и съвсем ми се отщява. Защо е такава, защо никога не ни разбира, защо ни мрази? Колко много въпроси и все без отговор остават. Можеби някой ден ще открия истинската причина?

21. 02. 1986

Очакванията ми да отида на училище не се оправдаха. Вчера Валя, Сиса, Катя, Саша, Лили и Виолета дойдоха да ме видят. Зарадвах се, въпреки че Валя и Катя се държаха нагло. Намигайки на другите, Катерина ми каза, че в понеделник ще имаме контролна. Аз в понеделник ще отида на училище, ще бъда готова на всичко.

А за него все още мисля, разбира се не както преди, но все пак мисля. Представям си, че е до мен и ми се усмихва.

28. 02. 1986

Днес денят да мен бе прекрасен. Щастлива съм, въпреки неприятностите. Но всичко по реда си. Сутринта ходихме на кино и още тогава предчувствах, че нещо ще се случи. Скарахме с Катя, Саша, Лили и Ета. Втория час той ми поиска кадастрон, третия пак за нещо говорихме, а това не се беше случвало от 08. 02. тази година. След шестия час ме изчака и ми каза всичко. Отговорих, че трябва да помисля до утре. След това казах на Св. Б. и я питах да се съглася ли. Тя каза, че не е хубаво да го разиграваме и се съгласих. Аз ще си нося последствията, налага се. Много ми е интересно какво ще стане утре.

П.С. (22 години по-късно) Радвам се, че съм писала тези неща, колкото и детински да звучат днес. Така мога поне малко да съм спокойна, че няма да манипулирам спомените си.

Що за тетрадки са това и какво пише в тях?

Публикувано в ... ergo sum, Тетрадките