Блогове, които чета

Posted by astilar on 23, януари, 2008 · 6 коментара 

Приемам този блог, като нов дом. Не веднъж ми се е случвало да сменям дома си и от опит знам, че трябва време да свикна с новото място. Трябва време да го опитомя и да го почувствам като свое. Време да го подредя по свой вкус и чак тогава каня гости. 🙂

Започнах да подреждам връзките и вероятно някои от авторите им ще получат съобщения, че са добавени в тях. Да, чета ви, мили хора, но това не означава, че вие ще четете моите писания.

Не съм чукча, поне не съм онзи, който е писател, а не читател.

Повече чета, отколкото пиша. Повече слушам, отколкото говоря. Така е откакто се помня. Също от тогава не само чета, но и пиша. Както и не само слушам, но и говоря (много ясно :)) В началото пишех дневници. Тетрадки, които нося след себе си от къща в къща, пазя и крия така, сякаш са много съкровени 🙂

Не ги чета често, само ги пазя. Отварях ги два пъти, за да ги чета. Първият път се смях, вторият плаках. И в двата случая не си спомнях точно, за какво се отнасят коментарите. Има запечатани пликове с адрес „До теб“ :), ама кой е бил получателя не си спомням. Третият път, когато ги отворя, ще взема да ги сканирам и да ги публикувам тук. Поне ще се отърва от пазенето 🙂

Никога не съм писала неща от рода на „днес станах в 7, изкъпах се и реших отново да си легна“. 🙂 Не, че не съм извършвала действия в тази посредователност, но тогава, както и сега съм предпочитала да коментирам причините и следствията, а не самите действия. Взела съм си поука и вече се опитвам да бъда по-конкретна, когато пиша. Ако другите не ме разбират, поне аз да мога да си спомня какво съм имала предвид. 🙂

Забавлявам се.

Публикувано в ... ergo sum