Еволюция на мартеницата
Легендата за Хуба и Баян чух отдавна. Разказвах я на далечните си приятели от Съветския Съюз, Германия, Белгия, Франция и Алжир в тинейджърските си години. После я забравих.
През последните поне пет години купувам мартеници на 1-ви март сутринта. Купувам усукани кончета, защото са ми най-близки до сърцето, традицията и историята. Това са мартениците. Добре, може също Пижо и Пенда. 🙂
Днес се разхождахме с малката по слънчевата улица и забелязах десетките сергии, на които продават мартенци. Батман, Спайдърмен и Барби са много популярни отново. На това му казвам чалга в мартениците и не го коментирам. Каква е идеята да подариш мартеницата с името на човека, който ще я носи? Може би при нещастен случай (чукай на дърво) да си припомни как се казва? Или за улеснение при свалка да се обръщат към него направо? 🙂
Фаворитите ми днес са шал в бяло и червено 🙂 и вълнени чорапи – единия червен, другия бял. Последните ми се струват интересна идея, макар и далеч от традициите и намеренията ми за подарък. 🙂 Приближих се до лелката, която ги продава и я питах – „А 52 размер имате ли?“. Нямат, имат само унисекс. 🙂 Така ми отговориха и в този момент ме дръпна малката, та смеха ми не изригна, а се смекчи възпитано. 🙂
Разни хора, разни... 