Чест и почитания!


Това са финалните надписи и благодарности към всички, които ми подариха… полет (?),  облаци (за да имам вдъхновение), дъжд (за да ми върви по вода), вятър (за да ме носи на крилете си), сила (за да мога да тичам), смелост (за да мога да избирам), още приятели (за да съм по-богата), вяра (за да продължа напред)!

БЛАГОДАРЯ!

И не изброявам имената ви, за да не пропусна някого.

Има време да мислим. Има и време да не мислим.
Има време да живеем. Има време да не живеем.
Има време да обичаме. Има време да не обичаме.
Всеки сам си определя времената и си носи в последствие радостта и тъгата.

–-

Обаче, знаете ли какво чух, че са си говорили? И не, не е от агенция ЕЖК (една жена каза)🙂
Когато в прозореца на бурята излетял парапланер, всички си помислили, че би МОГЪЛ ДА ПОЛЕТИ ЕДИНСТВЕНО Емо.  Отдолу не се виждало, дали е сам и си говорели, че в това време не е възможно да лети в тандем. Ъхъм.

Да, има невъзможни неща, но възможните са повече. Не спирай да мечтаеш, моля те!


Прекрасно е да те очаква някой. Някой, който обичаш. Тц, няма да разкажа как Емо бързаше, за да види Катя и Калоян; как се прегърнаха и целунаха, докато аз „глуповато“ поблейвах. :)  Няма да разкажа как Катя ни чакаше с две чашки джин, извинявайки се, че няма тоник. Няма да разкажа как Емо тъпчеше в лулата си тютюн и не намерихме огънче, за да я запалим. Няма да разкажа как с усмивка му казах, че  ей сега ще дойде Баронът с цигари и запалка. Няма да разкажа колко ми беше топло, въпреки че съм зиморничава. Няма да разкажа как Кремена се втурна към мен и след кратка радост ме подмина, за да гушка котетата. Няма да разкажа…

Но виках все пак. Звездите в Сопот се блещят доста. Първи път извиках тихо, за да не събудя съседите. Дачи бе хм, кардинално недоволна.😉 Втори път извиках силно, колкото ми глас държи. Честно.

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ!

Да, има още, но то не е за писане, а за живеене.

П.П. Някой ден, когато съм в по-добро настроение ще свържа публикациите. За сега – който разбрал, разбрал.🙂

Comments
6 Responses to “Чест и почитания!”
  1. Жени казва:

    На нито една не коментирах до сега… Завист😉 … Рали, не мога да ти опиша колко се радвам за теб и ти благодаря, че го сподели…. Благодаря ти за точно тази публикация… Вече не завиждам, просто мечтая …

  2. keklanka казва:

    Рали, много се радвам,че си го изживяла това! Преди време не съм споделяла май в блога, имах приятел, май единствената ми по-сериозна връзка, който летеше с парапланер. Имаше два, на единия дори аз се учих да летя на една поляна с могила край Шумен. Ти може и да си чувала вече,че в този край също много е развит този спорт. Така и не се научих тогава, уроците ми се изразихас трудно балансиране на крилото и няколко пъти си осурнах задника като ме понесе ветреца🙂 Може би някой ден и аз ще се реша да полетя като теб🙂

  3. Светла казва:

    Живота е за живеене, не за разбиране.

    подразбирам нещичко… баш ми е достатъчно :))))))
    Лееелеее как зареждаш!

    :*

  4. LeeAnn казва:

    …🙂
    (ти си знаеш – няма да изброявам, за да не пропусна😉 )

  5. astilar казва:

    Жени, не спирай да мечтаеш!🙂
    Кек, явно не е бил добър учител, а може би и приятел щом го споменаваш в минало време.🙂
    Светле, много ти благодаря! Баш добре разбираш ти😉 А това, че според теб зареждам си е добавка към причините за следващи полети.
    Лианче, знам си… Когато ми дойде настроението за свързването ще те тормозя с въпросчета.😉

  6. LeeAnn казва:

    Винаги на твое разположение🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: