Вълкът и седемте козлета


Получи подарък Кремена, все пак днес е празник на детето.🙂 Търчи с книжката при мен и започваме да разглеждаме картинките, да ми обяснява кое – какво е, има ли дрехи – няма ли, яде ли – спи ли и т.н.

В един момент се стига до там, че пожелава да й прочета какво пише и аз споделяйки ентусиазма и захващам:

„Не след дълго вълкът потропал на вратата и рекъл:

– Отворете ми, дечица. Аз съм вашата майка и ви нося свежа тревица.

– Ти не си нашата майка, защото гласът ти е дебел, а краката – черни – отвърнали козлетата и не му отворили.“

Може да се прочете от снимката какво направил вълка, за да заблуди козлетата.

Замълчавам и наум се моля да не ме попита Кремена как точно ковачът е изтънил гласа на вълка. Сещам се за един начин, ама едва ли ще е много подходящо да й го обяснявам преди да е навършила поне 12 години (и пак с компромис).

Издателска къща „Хермес“, 2006 г. Илюстрации Спас Димитров Спасов

Нищо лично, ама четете ли ги на децата си тези работи, дето ги пишете?

Comments
17 Responses to “Вълкът и седемте козлета”
  1. vira111 казва:

    Честит празник на Кремена от мен! Весели и слънчеви усмивки и пожелавам и много книжки да чете като порасне.
    Смях се на поста ти, макар никак да не е за смях темата. Бих ти казала – внимавай какви книжки купуваш. Но неотдавна работих известно време в книжарница и съм ги преглеждала всичките съвременни адаптации на старите приказки. Тенденцията е към по-малко и по-глупав текст. Жалко, че не помня нещо да цитирам, имаше големи „шедьоври“.

  2. astilar казва:

    Благодаря за пожеланията! Честит празник и на вашата компания!🙂
    Признавам си, че когато внимавам, накрая нищо не купувам. Няколко издателства съм „отписала“, други са с „последно предупреждение“.
    Май сега е момента да благодаря на мама, че пази всички книжки от моето детство и периодично изважда от шкафа някоя изненада.🙂

  3. LeeAnn казва:

    Добре, че си сложила снимка, защото в първия момент реших, че се шегуваш😦

    _______________________________________________

    Честит празник и от мен🙂🙂🙂

  4. nousha казва:

    Е, недей така🙂 Аз смея да твърдя, че съм чела огромно количество приказки, имам задълбочен интерес към материята – приказката в оригинал, доколкото можем да говорим за такъв, е точно такава. Ковачът изтънил гласа на вълка. Изданието, в което съм я чела, е купено от дядо ми, значи си представи от коя година е. Такава е народната приказка, имам някакви бледи спомени, че казал на вълка да сложи езика си на наковалнята и го ударил в чука един-два пъти – смятам, че човекът, адаптирал приказката за споменатото от теб издание, всъщност е цензурирал нещата🙂 Аз лично в никакъв случай не съм „за“ изчистване на приказките от спъващи моменти и превръщането им в елементарно гладки разкази, разбираеми за нас – детското съзнание е нещо различно, да не говорим, че приказката е нещо с много пластове.

  5. deni4ero казва:

    да, де, nousha, ама, нали, като прочетеш на детето това нещо с чука, примерно, и утре, като се обърнеш и детето ти може да вземе некъв друг предмет и да се тресне в езичето или някое друго детенце, щото така пише у книжката с приказки и, видите ли, на вълчо нищо му няма. Трябва да има нещо по-така …

  6. haz казва:

    Гласът се изтънява с ядене на тебешир в нашата версия. Мога да докажа с mp3, а също и с разиграване на живо от децата, защото тази книга я нямаме:)

  7. astilar казва:

    Тебешира е по Братя Грим.
    Имам приказката на грамофонна плоча 78 оборота🙂, но нямам къде да я чуя сега.😦
    Нуша, обаче ме амбицира и ще разровя архивите, за да разбера каква е била ролята на ковача.🙂

  8. nousha казва:

    deni4ero, не е точно така. Ако следваме такава логика, един огромен процент от народните приказки (за авторските да не говорим) няма да стават за четене на деца. Вярно, че сама по себе си приказката не е единствено „нещо да разкажеш на детето“, поради което в нея има елементи, на пръв поглед неподходящи за деца, но до голяма степен тя е и именно за тях. Тук се намесва ролята на родителите/ разказвача, както и косвено на реалното общество, в което живеят. Не знам защо, но ми се струва, че майка ми и баба ми не са имали никакви притеснения да ми разказват тази приказка, а аз може да съм малко луда🙂, но то е по друга линия.
    Обаче сега се замислих – вариантът на Братя Грим си е народна приказка, адаптирана от тях, ясно, но има ли наистина български оригинален вариант или ние сме я преадаптирали отново? Май ще се ходи в Народна библиотека тия дни🙂

  9. astilar казва:

    Доста приказки четем с Кремена и подобни на Нуша мисли ми се въртят в главата. Същите приказки са ми чели и на мен в детството. Не си спомням да съм се притеснявала за вълкът, чиито корем е натъпкан с камъни, както в „Червената шапчица“ и „Седемте козлета“.
    Моят разказ е за „изтърсените“ в книжките изречения, които без допълнителни пояснения от авторите, карат разказвача да се чувства меко казано тъпо.🙂
    Спомня ли си някой приказката за „Косе Босе“? Онзи ден я прочетох, същата е както я помня от детството и все пак се чудя, дали да чета на детето как лисицата изяла всички неродени деца на птичето.😦

    Може да сме „префърцунени“ майки, а може и да не сме🙂 Това, че на нас нещо са ни чели или са ни отглеждали по определен начин, в резултат на което сме станали хора🙂 , означава ли, че е било правилно?

  10. Тъкмо щях да запитам какъв е тоя начин – пък то с чука по езичето.🙂 Може би щото с вълка сме от мъжки пол друга гадост ми хрумна първо …

  11. astilar казва:

    С чука по езичето е недоказана версия.🙂
    До доказване на противното се придържъме към това, което ти е хрумнало първо.🙂

  12. vira111 казва:

    Преди доста време бях чела една много интересна статия за това защо тези страхотии в приказките не плашат децата, а само родителите. За съжаление, не мога да я преразкажа. Тръгнах да я търся. И попаднах на друга, не по-малко интересна: http://www.planinata.com/blog/?p=214

  13. razmisli казва:

    А попадали ли са ти приказките на Братя Грим оригиналния вариант?
    Страшни – ама страшни като филм на ужасите.
    И по-преработените са доста така.
    Но на децата не им е правило впечатление.

    Преди време издирих някое от приключенията на Незнайко преведени на английски – исках да ги прочета на едно тукашно дете. Поръчах две тънки книжчици от междубиблиотечно заемане, изровени от кой знае кой архив. Взимам от библиотеката и беж при детето. Отварям книжката и пред майката почвам да чета. Да бях попрочела преди това. Незнайко и компания си раздават юмруци и плесници без особена причина, а аз гледам редовете и не знам как да довърша изречението. Неудобно ми е и пред детето, на което не мога да спра по средата приказката, и пред майката, че толкова й рекламирах книжката. Защо ли обаче на мен едно време не ми е направило впечатление?

    За гласа, мисля, че е игра на въображението по-скоро, отколкото някаква реална процедура, взета предвид от разказвача…🙂

  14. Магдалена казва:

    Рових се,ама аз ли не виждам,аз ли не разбрах нещо правилно…Има ли на български оригиналните версии на Братя Грим?Днес едва научих за тях и съдържанието им и съм шокирана и много любопитна.Искам да прочета.На английски ще ми отнеме много време🙂

  15. astilar казва:

    Леле, как я прочетохте? Има ли я някъде на чатърица?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: