„Как бихте описали себе си?“

Posted by astilar on 29, януари, 2008 · 4 коментара 

Понякога в работата си задавам въпроса от заглавието. Наясно съм, че това питане е в топ 3 на класацията „Най-омразните въпроси, които задават на интервю за работа“. Въпреки това…, не…, заради това, 🙂 продължавам да питам. Помагам на събеседниците си да преодолеят смущението и притеснението (ако такова се прояви в резултат на въпроса) с най-прекрасната и искрена усмивка, на която съм способна в дадения момент.

Отговорите варират от „Ами, трябва да попитате другите.“ (директно бягство от отговора) или „Не съм мислил за това.“ (пак бягство?! възможно ли е?), през „Аз съм учил еди-какво-си, работил съм еди-къде-си.“ (идентификация със средата, в която са придобити определени знания и умения), до „Умея да общувам с хора.“ (виждам в това отражение „себе си“).

Изваждам от контекста един цитат от книга на Кен Уилбър (за съжаление не си спомням със сигурност, но мисля, че е от „Без граници“): „Когато се опитвате да опишете себе си, съзнателно или не, начертавате линия, която поставя граница през цялото поле на вашите преживявания. Всичко, което е от вътрешната страна на тази граница, възприемате за „аз“ и всичко отвъд за „не-аз“. С други думи, вашата личностна идентичност е зависима изцяло от това къде ще прокарате тази мислена гранична линия.“

Отговаряйки на въпроса, бихме показали по-скоро, къде поставяме линията. В този смисъл всеки отговор е субективно верен. Мястото на границата се променя през годините с опита и уменията, които трупаме. Пътищата, които изграждаме за да вървим по тях или рушим, за да не можем да се върнем, изместват границата в едната или другата посока.

Правилен отговор няма, както няма правилни отговори на много от въпросите задавани по време на интервюта за работа. Говорим за диалог, а не за решаване на задачи. За мен е важен подхода на събеседника, реакцията предизвикана от поставения въпрос.

Търсенето на работа и ходенето по интервюта е занимание досадно. Знам го от собствен опит и не очаквам хората, с които се срещам по този повод да са винаги изпълнени с енергия и вдъхновение. 🙂 Харесвам тази част от работата си, поради което се опитвам да задържа интереса си върху нея и да я развивам, като подхождам по различен начин към различните хора. Задавам различни въпроси, а понякога успявам да проведа и много интересни разговори.

Също така понякога не успявам. 🙂

 

Публикувано в ... ergo sum, Хора разни · Tagged with Работа