За чист въздух!

Posted by astilar on 20, февруари, 2010 · 3 коментара 

Ако ви трябвам за нещо по обед на Тодоров ден, търсете ме тук.

От няколко дни си представям как най-сетне ще снимам булките обявени за продажба. Представям си как без микрофон и камера ще се престоря на случайно преминаващ, който неволно завързва разговор с търгуващите  (и ще отбивам предложенията да ме купят 😛 ). Е, най-вероятно няма да успея и тази година да видя лично събитието, което се провежда на двеста метра от дома ни в любимия ми парк. Или ще успея към края на пазара, когато са останали само булките, на които нещо не им е баш наред. То и това е интересно, даже по-интересно. Все едно. Отклоних се от главното, отклоних се по любимия ми начин. 🙂

Стара Загора не е моят град. Дойдох тук спонтанно преди 3 години и вероятно така ще си тръгна („може утре, може сега, просто никой не знае кога“), но докато съм тук… Забелязвам, че се привързвам към града, към парковете, зоопарка, градините. Имам любими улици, сгради, статуи,  малки магазинчета от най-различен тип. Възможно е чарът на всички тези неща да се крие в това, че сама съм си ги намерила…, с доста бродене, търсене, питане из не големия град. Възможно е. Прави ми, обаче, нещо друго впечатление и то за момента ми се струва важно – забелязвам, че много от хората се грижат за уюта, собствения и на околните – почистват улиците и парковете, хвърлят боклуците си в кошчетата, любезни са с клиентите (не просто дежурно любезни), разменят си поздрави и отстъпват предимство. Да те заговори на улицата непознат съвсем не е необичайно. Разбира се, хора разни, но някак по-екологично се живее тук.

Или поне би могло… Няма пълно щастие…(?)  Градът от години наред е обгазяван – от кого, как, защо? Няма и не е имало ясен отговор. Веднъж вече изразих гнева си по повод информационното затъмнение и откровените лъжи, с които властимащите се опитват да замажат очите на живеещите тук. Утре ще присъствам на протеста и дано го направят повече хора.

И знам, знам, че пак ще се почувствам като куче, което лае след керван, но не ми пука. Така или иначе все ще е по-добре, отколкото да се чувствам като мекотело, ъ, депутат от българския парламент исках да кажа.

Публикувано в ... ergo sum, Градът - тук живея, Мога ли да ти ..., Не човек - а майка