Вятър


Чували ли сте израза „Вятър работа“? Използва се за нещо, с което според някого си е безсмислено да се занимаваш.

Чували ли сте израза „Вятър го/ я вее на бял кон“? Той пък се използва за да се опишат хора, които изглеждат разсеяни.

Чели ли сте „Отнесени от вихъра“? Не, че има много общо с темата… 🙂 , но да си кажа, че го започвах няколко пъти и все без финал. Просто сополите не са по моята част… съчетани със сълзлива романтика още по-малко.

Чували ли сте израза „Попътен вятър“? Обикновено е част от пожелание и се предполага, че за да се движите по-бързо и по-успешно, вятърът трябва да духа зад вас.

Чували ли сте за „розата на ветровете“? Скоро понаучих за нея, защото се вихри над Стара Загора и донася… нищо, което да ухае на роза във всеки случай.

А чували ли сте вятърни аплодисменти и овации? Звучат много реално, толкова реално, че неизбежно си мислите, че са халюцинация. Често това, което се случва в реалността изглежда по-измислено от измисленото. 🙂

„След втория си полет човек обмисля. Точка. Не му се говори много.“ : ТЯ
„Ами, то при мен си е все така.“: АЗ

„Явно, този път ще почакаме повече от три дни.“ : ВИЕ

🙂

Comments
7 коментара to “Вятър”
  1. Меми каза:

    Лоша си!
    Ама пък и то… кво да говориш, то с говорене не става;)

  2. astilar каза:

    Лоша?: Аз?
    Не съм лоша, но съм… да го наречем непоколебима. 🙂 😉
    Неизбежно ще разкажа. Ще се опитам да превърна думите в… Да разкажа с думи неразказваемото…
    Много права си, че с говорене не става. Тичането нагоре, надолу, после пак нагоре е лекинко по-полезно от говоренето, но не сработва за всички. Carpe Diеm не е теория. 🙂
    А точно ти повечето от тези неща ги знаеш и успешно летиш с тях. 🙂

  3. Mari-ana каза:

    Интересно… Какво трябва да се обмисли? Предполагам, че ще разбера след втория ми полет. 😉

    П.П. Четири дни, ако може. :mrgreen:

  4. вили каза:

    мен все още ме е страх. Явно. Не се престрашавам, а уж имам желание.
    Браво, Рали! Попътен вятър и за трети… 😛

  5. astilar каза:

    Мари, четири дни минаха и става ясно, че не може. 🙂 За обмисляне имам доста. Адреналинът донесе и много нови идеи, както и преосмисляне на стари.
    Вили, Вили, чак днес разбрах, защо ми се плезиш след пожеланието за „попътен вятър“. 😆 Бавно, но сигурно идвам на себе си.

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] Там едни хора летяха, други ги гледаха в захлас, а трети се появиха с рокля и по чехлички, но и на тях не им се размина 🙂 Както знаете, не лети […]



Вашият коментар