Вятър
Чували ли сте израза „Вятър работа“? Използва се за нещо, с което според някого си е безсмислено да се занимаваш.
Чували ли сте израза „Вятър го/ я вее на бял кон“? Той пък се използва за да се опишат хора, които изглеждат разсеяни.
Чели ли сте „Отнесени от вихъра“? Не, че има много общо с темата… 🙂 , но да си кажа, че го започвах няколко пъти и все без финал. Просто сополите не са по моята част… съчетани със сълзлива романтика още по-малко.
Чували ли сте израза „Попътен вятър“? Обикновено е част от пожелание и се предполага, че за да се движите по-бързо и по-успешно, вятърът трябва да духа зад вас.
Чували ли сте за „розата на ветровете“? Скоро понаучих за нея, защото се вихри над Стара Загора и донася… нищо, което да ухае на роза във всеки случай.
А чували ли сте вятърни аплодисменти и овации? Звучат много реално, толкова реално, че неизбежно си мислите, че са халюцинация. Често това, което се случва в реалността изглежда по-измислено от измисленото. 🙂
„След втория си полет човек обмисля. Точка. Не му се говори много.“ : ТЯ
„Ами, то при мен си е все така.“: АЗ
„Явно, този път ще почакаме повече от три дни.“ : ВИЕ
🙂
Comments
7 коментара to “Вятър”Trackbacks
Check out what others are saying...-
[…] Там едни хора летяха, други ги гледаха в захлас, а трети се появиха с рокля и по чехлички, но и на тях не им се размина 🙂 Както знаете, не лети […]
Лоша си!
Ама пък и то… кво да говориш, то с говорене не става;)
Лоша?: Аз?
Не съм лоша, но съм… да го наречем непоколебима. 🙂 😉
Неизбежно ще разкажа. Ще се опитам да превърна думите в… Да разкажа с думи неразказваемото…
Много права си, че с говорене не става. Тичането нагоре, надолу, после пак нагоре е лекинко по-полезно от говоренето, но не сработва за всички. Carpe Diеm не е теория. 🙂
А точно ти повечето от тези неща ги знаеш и успешно летиш с тях. 🙂
Интересно… Какво трябва да се обмисли? Предполагам, че ще разбера след втория ми полет. 😉
П.П. Четири дни, ако може.
мен все още ме е страх. Явно. Не се престрашавам, а уж имам желание.
Браво, Рали! Попътен вятър и за трети… 😛
Мари, четири дни минаха и става ясно, че не може. 🙂 За обмисляне имам доста. Адреналинът донесе и много нови идеи, както и преосмисляне на стари.
Вили, Вили, чак днес разбрах, защо ми се плезиш след пожеланието за „попътен вятър“. 😆 Бавно, но сигурно идвам на себе си.
🙂