Wingover


„Хубавите работи стават бавно!“ – чувала съм го стотици пъти, а десетки съм го произнасяла самата аз, докато не настъпи един съботен ден в края на август, когато…

Всъщност, от няколко дни се опитвам да определя, кога започна всичко…, откъде точно ми хрумна идеята…, както и дали изобщо ми е хрумвала преди или чак след осъществяването й.🙂 Надявам се да ми помогнете за отговора, след като прочетете разказа, който ей сега започва (все пак ми е останал някакъв инстинкт за самосъхранение и бързам да разкажа, преди някой от коментиралите мноооого да се настърви от нетърпение.🙂 )

Майка ми покани Кремена, за да отидат заедно за седмица в Балкана на гости на семейни приятели. Така ми отвори възможност за една „неочаквана ваканция“ и един уикенд, който двамата с мъжа ми, щяхме да прекараме без детето. С детето винаги е по-весело, поради което се захванахме да обсъждаме варианти за някакво занимание, което би било по-трудно за осъществяване, ако тя е с нас.  Вече бях чела началото на разказите на Мариана, както и споменавала на Дачи, че Сопот е ей тук😉 и с удоволствие ще „прескоча“ до там, за да се видим някой уикенд (подробности, както й статията й към която е връзката горе, прочетох едва вчера). И така, почти неволно подхвърлих на мъжа ми:

– В Сопот летят с парапланери. Хайде да отидем в събота, за да ги погледаме. Мариана е летяла, дори.

– Питай я колко струва. Ако ще ходим, няма да ги гледаме, ще летим.

Изобщо не съм очаквала подобна реакция, но изпълних нареждането.🙂 Питах, първо Мариана за общите неща, после и Дачи за подробности. Всичко това във вторник. Остана да се чуем с Дачи в четвъртък, за да потвърди прогнозата за времето.

И се почна едно чудене – да летя ли, да не летя ли? Наясно съм, че не ме е страх. Какво тогава ме спира, (освен едни пари, които ако не похарча там ще похарча за друго и то съвсем не е задължително смислено занимание)? Няколко пъти съм си мислила за скок с парашут, но не ми е чак мечта (и кандидат за мечта не е даже😉 ). Майка ми е скачала с парашут и ми е казвала, че е хубаво и започнеш ли веднъж е трудно да спреш.🙂

Нямах представа какво е да летиш с парапланер. (Дори и да се возиш, както е в моя случай.) Причината не е в липсата на теоретична подготовка, а в отсъствието на личен опит. Дори и сега, когато прочетох разказаните думи пак мога да кажа, че не описват всичко или го описват, но индивидуално за човека, който го е изпитал. Моят полет е различен от вашия и това е толкова прекрасно!

В събота мъжа ми се опита да ме събуди с половин час по-рано от часа, за който се бяхме уговорили. Не успя. След това толкова бързаше да тръгне, че предпочетох да си прелея кафето в термоса, за да го пия по пътя, отколкото да се разправям с нетърпението му. Пристигаме 40 минути по-рано от уговорения час на срещата, което се оказа много добре, за да погледам полетите и кацанията на учениците парапланеристи. (Ученици не се отнася до възрастта им, а до летателния им опит.)

От момента, в който Дачи пристигна на поляната, до снимката, която ми е направила при кацането, събитията се развиха с главоломна скорост. Според първоначалната идея трябваше да летим един след друг (първо Марин, после евентуално аз) с един и същ пилот, но той се смути от теглото на Марин. Първия момент, в който усетих деликатността на крилатите хора и особената връзка, която са създали помежду си, за да се разбират без думи. Така недостатъкът на Марин му спечели предимство – да лети с Йоханес, един от най-опитните и същевременно забавен пилот (имам подозрения, че е и доста екстремен, когато лети без пътник). Сега да не си помислите, че се оплаквам от моя пилот, напротив, напротив!

Следват инструкции преди старта, една – две тренировки „на сухо“. Времето е прекрасно, условията подходящи за летене. Може да се каже, че не аз трябваше да чакам моят вятър, а той ме чакаше в Сопот.  (Дачи, сигурна ли си, че не си магьосница? ;)  ) Подготвяме се за старт в сравнително ниската част на хълма, който е доста стръмен. Две крачки след старта съм вече във въздуха, миг по-късно усещам и пилота зад мен. Чувам гласа на Ицо: „Вече може да седнеш. Добре ли си?“ Отговарям, че съм добре и си мисля…, нищо не мисля…, всяка мисъл е останала някъде другаде и изобщо не ме интересува къде…, просто няма мисъл…, а усещането е… нищо особено, просто вятър, който носи във въздуха крилото и теб, като малко излишен товар…

„Гледай напред към хоризонта, не гледай надолу.“ – казва внимателно Ицо. Вдигам погледа си от гъстата гора и поглеждам напред за миг – там е празно… и се сещам да питам: „Защо да не гледам надолу, за да не ми стане лошо ли?“ – и след положителния отговор започвам да си въртя главата във всички посоки. Напълно съм сигурна, че няма да ми прилошее, освен това съм напълно спокойна… за сега.

Виждаме и вторият тандем (Йоханес и Марин), който малко по-тромаво лети из въздуха. Далеч са и по-ниско от нас (нормално)🙂 . Ние си летим, завъртаме се леко насам – натам или може би се реем. У мен отсъства всякакъв ентусиазъм, просто съм спокойна и си зяпам пейзажа.

– Това раздрусване на старта силно ли беше? – пита ме Ицо

– Кое, онова нагоре – надолу ли? Не, беше добре.  – отговарям лаконично, както го правя и докато съм стъпила на земята.

Ицо ми показва другия тандем, който се спуска надолу във фигура*. Разпознавам я й питам с разочарование в тона:

– Това ли е спирала?

– Да. – кратък отговор от Ицо, ама аз зададох затворен отвсякъде въпрос и откъм тон, и откъм съдържание.😉 – Искаш ли да направим нещо друго, защото това не е интересно.

– Да, нека опитаме. – отговарям

– Ще ми помагаш, нали?

– Как?

– Когато кажа ляво, ще прехвърляш тежестта на тялото в ляво, после в дясно, когато кажа дясно. Хайде да опитаме.

Опитването беше леко поклащане във въздуха и след потвърждение от страна на Ицо, и обратно от моя, че съм готова се започна.

„Уаааау!“ – напълно неприсъщ за речника ми възглас. Следващите възгласи не мога да цитирам, защото започваха с едно намерение и свършваха с друго, а и нямах време, камоли желание, да мисля между тях.😀 Струва ми се, че научното им наименование е писъци. Ненаучното – кеееееееф при товааааа гооооляяяяям!😀 Не знаех какво правим, докато не видях крилото без да се налага да вдигам глава към него. Ъхъм, според мен беше някъде встрани от нас. (Валя твърди в снимки, че сме били обърнати с глава към земята. Това и аз няма да го повярвам, докато не го видя на по-голям екран. На дребен си е баш вярно.🙂 )

След три – четири премятания, помолих Ицо да спрем.🙂 И имах време да попитам как се казва това, което сме правили във въздуха. Уинговер** – да летиш над крилото.:mrgreen:

Успешното ми и ухилено приземяване е заснето от Дачи. Още снимки има при дъщерите й, но са на море – снимките.😀 Ако се върнат сухи и ми разрешат да публикувам част от тях, ще го направя.

Дачи, благодаря за прегръдките след кацането! Ей, ако всеки път така ми се радваш ще летя отново с удоволствие!😉😀

––––
П. П. 1 Обясненията на термините са от Парапланеристки речник

*Фигури – правят се като пречиш на крилото да си лети

**Wingover – прелитане през крило или над крило. Не съм сигурна как е правилно да се каже, но факт е, че крилото застава между теб и земята… Обожавам уинговърите!!!

П.П. 2 Права е майка ми, май трябва по-често да (не) я слушам. С поздрав, прегръдки и целувки за нея! Признах й, че съм летяла няколко дни след кацането (е те и старта, и кацането си бяха в един ден, де. Хахахаха) и не ми се скара (пак хахахха).

П.П. 3 Понеже не намерих много описания за wingover, прилагам едно клипче, което е в зимни условия, но ми изглежда достоверно.🙂 Ама не опитвайте това у дома, просто е нисък таванът.

П.П. 4 Без малко да забравя за снимките. Автор на всички, освен на тази, на която е тя, е Дачи. Публикувам ги без разрешение🙂

П.П.4 Дачи, станаха ли 167 споменаванията? Хахаххаха, а ще престана ли да се смея или само така ще е занапред? О, много ми харесва, дори!

П.П.5 Кременлиева, мила Мариана, емоционална птицо, надявам се, че си успяла да овладееш смеха си, докато четеш. Ако не си успяла, звънни на 112😛

П.П.6 Денчеро, Шу, благодаря ви! Не се пулете срещу мониторите от изненада. Без вас нямаше да има уинг, а само овер!

Comments
32 Responses to “Wingover”
  1. Mari-ana казва:

    😆 За малко да извикат линейка, Рали. И сега продължавам да се усмихвам широко, широко. И ще е така още дълго – и заради теб, и заради мен.😀
    Уинговер А? Фук-фук, фук-фук!😛

    Мечтая си аз вече да летим двете хванати за ръка.🙂

  2. astilar казва:

    А при мен кандидатства мечта… да летите всите с мен. За сега й върнах апликейшъна, щот нещо грешно беше попълнила. Хахахххаха

  3. deni4ero казва:

    Айде, бъдеща птицо, честито🙂

  4. 1. Явно наистина ти е останал някакъв инстинкт за самосъхранение. Вторник е, третия ден.
    2. Божеее, чак сега разбирам кой е Марин и колко е подозиращ, наистина🙂
    3. Божеее, а ние какво? Едно нищо и никакво море дето си имаме само… (Добре де, имаме и вятър, но нямаме подходящи баири. Освен да се мятаме да летим направо с … неопрени:)))
    4. Едно голямо БРАВО!
    5. И накрая едно голямо ХАХХАХАХА…

  5. astilar казва:

    Меми, ти кайтсърфинга за нищо ли не го броиш? А,а,а? Случайно бях близо до една школа за кайтсърфисти и мога смело да кажа – те за това съм закъсняла. Божеееее! И хаххахха… снимах ги много, даже и смешните.🙂

  6. вили казва:

    Браво! И ти се записа в групата на летялите с делтапланер! Май и мечтите ти ще имат летящ старт!
    Не съм скачала с парашут, не съм летяла с делтапланер и май ме е страх…😦

  7. Божеее – аз от кайтсърфинга владея най-малко уейк стайл, уейв райдинг, фриистайл, джъмпинг и круизинг! А иначе – http://www.kitesurf-varna.com/ – виждате ли го това най-горе на страницата? Е – моето е:))))))

  8. astilar казва:

    Вили, ще почакам да се върне Дачи, за да те нареже на ситни филийки, че си объркала делта- с парапланер. Хахахах.
    Меми, скицо, защо пропусна лежинг на плажинг и пиинг биринг? Това са си основни стилове.🙂

  9. deni4ero казва:

    стига, бе, верно ли, Меми? Недей, че се хващам като едното нищо.

  10. deni4ero казва:

    хахахаххахаха, ас … моля ви, бе, хора, недейте така …

  11. vilford казва:

    Първо да започнем от последното: верно се пуля срещу монитора, но предполагам, че има нещо общо (пуленето) с бавното ми загряване или бързото ми забравяне. Но съм доволна, че ти си доволна.

    Второ: май трябва да си оправя терминологията, защото „доволни“ са хората, на които ъглите на устата им са качени зад ушите, то как ли изглеждат „щастливите“.

    Трето: подозирам, че си наследила писателските си умения от майка си (вече съм й върл фен).Още се хиля на описанието й на скок с парашут, че „започнеш ли веднъж е трудно да спреш“.

    Четвърто: така и не казваш дали си подложила пилота си на допълнителна проверка за психическа устойчивост с някой въпрос от типа: „А Вие ще успеете ли да направите 5 крачки така, като връзките на обувките Ви са завързани една за друга?“.

    Пето: към всички бъдещи парапланеристи (особено към летящите за пръв път) – Моля летете с включен диктофон в джобчето! Писъци очевидно трудно се преразказват.

    Прегръдка и от мен, мило фтиче!!!

  12. Павка казва:

    Браво! Браво! Страхотно е!🙂
    Поздрави и от мене,Рали,но няма ли още снимков материал….

  13. Жени казва:

    ….
    Добре сега, може ли да сте такива и да карате добрите хора да ви завиждат…
    Рали, ако полетя и аз някой ден и аз май ще си призная след няколко дни😉

    PS Много, много ти се радвам🙂

  14. astilar казва:

    vilford, за пето – мисля да предоставим удоволствието за оригинален запис на теб.😉 И да ти кажа – няма тарантули във въздуха.
    Павка, благодаря ти!🙂 Има още няколко снимки, но не са при мен.
    Жени, както сме подкарали с полетите и разказите за тях, ми се струва, че скоро твоята майка ще ти даде благословията си.😉😀

  15. вили казва:

    Рали, аз образно се изразих за делта, парапланери и парашути. Страх ме е от високо, май…😉 😉

  16. vilford казва:

    😆

    А ти внимателно ли огледа за тарантули?

  17. Павка казва:

    Рали, някъде бях писала, че все някой трябва да е опозиция и аз съм поела тази роля.😉
    А иначе, казано на ушенце – преди 25 години бях пощуряла да скачам с парашут, защото при нас имаше такава база, но проблемите с очите не ми позволиха да го направя (за което мисля, че още съжалявам).🙂

  18. Бе сигурно съм сухар ама … на тва не му ли викат парашут?🙂

  19. astilar казва:

    Вили, ако си сигурна, че те е страх е по-добре да не летиш, което изобщо не пречи да се присъединиш към компанията край поляната за кацане и да наблюдаваш летящите.🙂
    vilford, даааа, даже, докато пищях, май, питах близко прелитащите, дали не са тарантули и не чух нито един положителен отговор.😀
    Павка, да спомням си за опозиционните ти нагласи.:mrgreen: А споделеното „на ушенце“ не ме изненадва много. Обаче да ти кажа, че с парапланер не е късно да летиш.
    Георги, според дъщеря ми (3 години и 9 месеца)също е парашут, а тя сухарите ги хапва на попарка.😀

  20. Устата на децата казват само истината. Вземете си поука🙂

  21. astilar казва:

    Ха, ха, ха, Георги, ще те черпя едно мляко с мед.:mrgreen:

  22. Дачи казва:

    @Mari-ana: Много съм любопитна как ще се случи това („Да летим ръка за ръка“). Не отиват тези изказвания, да знаеш😉

    Меми, и на морето се лети добре, не си търси оправдания🙂

    вили, не само на филийки ще те нарежа😉
    после и на ивички и на края на кубчета, после ще те изпека и ще те пусна в супата на Кремена да те схруска🙂😉

    Павка – снимки тия дни😉 (като свикнем с температурите )

    Георги, да… някакви хора му викат парашут, но то си е в техен ущърб🙂

    Рали: Върнахме се🙂 Като се стоплим, ще ти пратим и снимките от Сопот🙂

  23. astilar казва:

    Здрасти Дачи, радвам се, че сте се върнали🙂 Не се притеснявай за снимките, важното е да се стоплите по-скоро, макар че като гледам прогнозите за времето…
    Поздрави!😀

  24. Mari-ana казва:

    Дачи, на мен едно птиченце ми каза, че две момиченца са го направили като подарък за рождения им ден.😉😛 Не за дълго, но са се държали за ръцете.😀

  25. astilar казва:

    Мариана, ти къде литна към А група? Хахахха

  26. Дачи казва:

    Марианкеее, Марианке🙂

    Можете да се държите за ръце, само ако сте в общ тандем😉 (което с мое знание няма да стане😉 )

    Иначе – момиченцата летяха с допряни крилца.
    (за да летят хванати за ръце, на всяка ръката трябва да е поне 6 метра😉 )

    А колкото до метафорите…
    трепач си просто🙂😉

  27. Mari-ana казва:

    Добре, добре Дачи.🙂 Тогава крило до крило ще си махаме с ръце.😉

    П.П. Обичам метафорите, и сравненията, и хиперболите.😛😀

  28. Mari-ana казва:

    Рали, нема да ти пиша отговор на нарастващата ти в геометрична прогресия фук-фук.😛 Ще почакам да ми паднеш в ръчичките, на живо, очи в очи. (протривам ръце с ехидно-хитра усмивчица, а в главата ми зреят едни мисли…):mrgreen:

  29. astilar казва:

    Дачи, мила, не се заричай, че няма да стане с твое знание. Напротив, бих казала, дори.😀 В защита на Мариана (моля да се запомни от целокупното човечество :mrgreen:)мога да кажа, че не е споменала кога, т.е. ще има търпение за след 3 – 4 сезона, а и повече ако се наложи. Хахахха.
    Мари, от прогресии много не разбирам, обаче сезонът е подходящ за зреене… на тикви.😛

  30. Mari-ana казва:

    Тамън за дипломирането ми. След една мечта идва ред да се сбъдне друга, Рали.😉
    Благодаря за защитата.😛 Опитай пак де, може да е забавно.
    П.П. И аз не си падам по математиката, но тая прогресия я знам защото я използвам като сравнение. И не обичам тиква.😛

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] 4, септември, 2009 „Устата на децата казват само истината“ Posted by astilar under … ergo sum Leave a Comment  От няколко дни се каня да публикувам тази снимка. Снощи Георги Фурнаджиев ми даде и прекрасен повод да го направя с един свой коментар. […]

  2. […] този път ще почакаме повече от три дни.“ : […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: