Страница 38


Започна в 4 сутринта. „Мамо, пишка ми се.“ – настойчиво прошепна Кремена. Ставам и се опитвам да не настъпя котарака, и да не съборя палатката, докато в тъмнината изпълзявам от спалното. Лампата е светната и цялата компания събудена.

„Мамо, пишка ми се.“ Часът е вече 7. „Сигурна ли си? Нали преди малко пишка?“ – още с произнасянето на думите си давам сметка, че това е един от най-тъпите въпроси, които някога съм изричала. За свое оправдание констатирам, че съм все още сънена. Не за дълго. Усетих с носа си, че имаме проблем. Последваха – термометър, прахче против разстройство и сироп за сваляне на температурата. Също и смяна на детски гащи през около половин час (броих до деветия чифт), мрънкане и плач. Аха, аха да започна да се нервирам и Кремена заспа в скута на баба си.

Възползвах се от този момент, за да се обадя на баща й с настоятелна молба да дойде да ни прибере, защото ми се стори, че идеята да сложа гърнето в колата, вместо детската седалка не е много уместна, а още по-малко би осигурила безопасно пътуване. Заех се да приготвям багажа.

Баронът от своя страна се обадил на Приятел, който да пътува с него към нас и да кара на връщане „моята“ кола. Приятелят се отзовал веднага, но докато били още в града станало дума за термина на бременната му жена, който се оказал преди няколко дни, ама още нямало признаци, та т.е. жена му може всеки момент да започне да ражда. В следствие на разговора стигнали до автогарата, където баронът си купил веднага билет за автобус, а Приятелят получил ключовете на колата, за да се прибере при жена си, където в този момент (логично) му е мястото.🙂 (Галинчо се роди на 10-ти август. Да е жив и здрав!)

Кремена се събуди с видимо подобрение и дори изхруска един сухар. Вече бях преполовила събирането на багажа, баща й пътуваше към нас. Подходящ момент, за да си сипя една мента със спрайт.🙂

Към 7 вечерта бях натоварила колата и чаках да пристигне баронът.

Някъде към 8 тръгнахме от Корал. Спряхме веднъж, за да „пишка“ Кремена.

Светофар на входа на Бургас. Леле, как мирише от колата пред нас! Гхр, гхр и много пара. После загасна. Но не колата пред нас. Успяхме да я добутаме до отбивка. Вече беше тъмно, поради което не успях напълно да се възхитя на „умния“ поглед на барона, отправен към празния резервоар за антифриз.

Отварям пак любимата си скоба, в която бих искала да споделя, че в този момент, дори и за мен изненадващо, не бях нито нервирана/ ядосана, нито изплашена. Стана ми смешно, забавно, любопитно. Има ли още за днес? Точно ДНЕС.

Ангелът спря жигулата си зад нас. „Какво става, колега?“ Колегата смотолеви някакъв отговор. Той от къде да знае какво става, просто колата се развали .🙂 Ангелът, който се казва Атанас и си е от Бургас, видя, че сме с дете в колата и рече: „Изчакайте десет минути. Отивам да взема другата си кола. С нея ще ви дръпна до паркинга.“ Докато чакахме завръщането му се обадихме на Приятеля, за да провери в мрежата разписанието на влаковете. Сбрах малко багаж в това число вездесъщото кремско гърне.🙂 Ангелът Атанас изпълни обещанието си, дори се обади на негов приятел, за да му препоръча таксиметрова фирма. В таксито, по пътя към гарата разказвах на Кремена за моите студентски години в Бургас.

Без малко да изпусна влака.🙂 Книгата ми остана в колата и се зарових в кашоните на гаровия антиквар, за да си избера нещо за из път.  Всъщност нямаше опасност, но баронът ме бе изтървал от поглед и ми прочете едно кратко конско на перона.

Вече във влака установих, че до приключването на ДЕНЯ остават около час и половина и през смях си признах, че се надявам през това време да няма повече изненади.

В този дух посрещнах и прекарах тридесет и осмата година от живота си.

ДНЕС запълвам тридесет и осмата страница и отгръщам следващата.  Нямам представа какво е написано на нея, но се надявам да има достатъчно усмивки и Приятели, за да я прочетем заедно. Пожелавам си живот и здраве,  за да има какво да ви разкажа и догодина по същото време.🙂

Comments
12 Responses to “Страница 38”
  1. Жени казва:

    Пожелавам ти ги и аз!🙂
    И обещавам да чета😉

  2. Меми казва:

    Ейй, тъкмо се зарадвах, че за книгата ще пишеш, пък то кво се оказа – някакъв си рожден ден…;)))))
    Да ти е честита страница 38, все така гъвкаво да приемаш нещата, професионални успехи и най-важното – никакви гърнета-мърнета, сиропи-миропи…
    Е, много ясно, че следващата (страница) ще е такава, че няма да ти се свършва!

  3. Niili казва:

    честита и усмихнната 38 обиколка около слънцето!

  4. Рос казва:

    Няма нищо по-хубаво от приключенска рожденденска торта🙂

  5. Mari-ana казва:

    Ама не ми се чака една година, за да прочета разказа ти за днес.😛 Може да си имала още по-интересни приключения.😉
    Честит Рожден Ден! Много любов и цялото щастие на света за теб!🙂

    П.П. Още ме е яд за изчезналия есемес.😦

  6. astilar казва:

    Благодаря на всички!
    Мем, има вероятност да е такава. Първият ред се оказа изключително и изненадващо завладяващ!
    Роси, има – да е направена от облаци.🙂
    Мари, не мога да ти обещая. Ще се наложи да почакаш, но не знам точно колко. Първо – такова страхотно приключение не се изживява за един ден, второ – описването му изисква специално внимание и трето… (хм, не се сещам за трето😀 )

  7. deni4ero казва:

    :)))))))))))) в момента мога само да се усмихвам … за да не кажа хиля тъпо … (много ме боли глава, тва ми е оправданието)

  8. b_zlateva казва:

    Дори не го прочетох цялото! Ралице, по-голяма си от мен! Имаш ми телефона! Защо не ми се обади? Щяхме да преберем колата, детенце щеше да се наспи както трябва, а ние щяхме да пийнем по ракийка за успокоение на нервната система! А и щях да се зпозная лично с Барона! Ядосана съм ти!!!!! Знаеш, че има на кого да разчиташ и то в Бургас!

  9. b_zlateva казва:

    Сега вече прочетох всичко до край! Честит ти Рождеен Ден! Да си жива и здрава, Много щастлива иобичана жена! На Кремена пращаме много гушки и цунки! Е и теб ще гушна и цункам, нищо че ти се ядосах!

    • astilar казва:

      🙂 В интерес на истината, почти ти бях набрала номера, когато се появи Ангелът и решихме, че е по-добре да се приберем вкъщи. А ти не ми се сърди, че спестих на Петя и Тео един летен вирус.🙂
      Благодаря за пожеланията! Поздрави!

  10. С малко закъснение… съвсем мъничко… Честито!🙂

  11. astilar казва:

    Благодаря ти, Ели!🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: