Преводи по телефона
Имаше едно време един номер 195 (скоро някой го беше споменавал) и приказки по телефона. Мама много обича да разказва как са ми забранявали да набирам този номер, а аз съм продължавала да го правя, но скрита зад завесата в хола. Тогава телефоните все още имаха кабели, та не са се затруднявали в намирането ми. 🙂
Преводите по телефона са друго нещо, модерна технология, безжична комуникация. 🙂 Когато съм на работа вечер или през почивните (за нормалните хора 😉 ) дни, Кремена и баща й се гледат заедно вкъщи. Честичко се случва да ме използват за преводач от кремски на марински език, превеждам всичко – думи, песни, заглавия на книги и филми. Преди десетина минути реализирах последния превод и още съм усмихната:
– Скъпа, какво означава да се цепим?
– В какъв смисъл?!
– Кремена иска да се цепим.
Чувам, че малката вика от страни „не, не, не това“, накрая не издържа и поема телефона.
– Мамо искам да се чепим!
– Да се черпите ли, миличка. Дай на тати телефона, за да му кажа.
– Благодаря ти, мамо!
😀
Разни хора, разни... 
Благодаря ти, мамо!
хахахахаххахахахаха … ама и таткото кви ги чува … при нас обикновено таткото, като не разбери, казва: „Добре, Дени“, а детето го е питало нещо, от което се очаква съвсем различен отговор от добре-то 🙂
Винаги ми е било интересно защо почти винаги по-добрите преводачи са майките? И аз съм усмихната! 😛 😛
Моля, дъще! 😀 Избра ли си вече специалност в старзагорския университет?
Отговорът: „Добре, Креми.“ 🙂 вече не върши работа. Кремена повтаря и показва, докато я разберат и съответно получи адекватен отговор. 🙂
Вили, вероятно, защото сме повече време с мъниците.
Не само заради повечето време с децата, ами и заради детайлите – майките успяват да чуят и детайлите 😉