Един Валентин :)
Вальо – приятел, с когото не съм се виждала от няколко години вчера открил самостоятелна изложба в галерия Ирида – арт в София. По-точно е да се каже, че вчера някои от приятелите му се събрали, за да открият изложбата на неговите картини, защото той жив и здрав живее в Италия и не е присъствал на откриването. Знаех за събитието от сестра ми и съжалявам, че нямаше как да отида. С удоволствие, обаче мога да разкажа малко или много (както реши музата ми 🙂 ) за нашето приятелство, а и за картините му. Малко от тях съм виждала, докато ги рисува… повечето получавам като снимки по електронната поща. Харесвам ги, показвам ги на колегите и се хваля, че познавам автора им! Няколко съм замислила да превърна в гоблени. 🙂
Размерите на стаята, в която спяхме с Джон са горе – долу, колкото банята ни сега… на банята поне не й е скосен покрива. С Валентин се познавам от толкова години, че ако кажа цял живот – няма да излъжа много. Бяхме много близки в едни от най-лудите години от живота ни, след това той замина извън България. Първоначално за кратко, после за по-дълго… По време на по-кратките му пътувания за по 2 – 3 месеца имах честта да се грижа за Джон – английски сетер и едно таванче на „Попа”. (Таванчето не е споменато в „Моите квартири”, защото си го беше опитомил Вальо.) Изпращаше ми редовно пари за разходите по квартирата и за храна на Джон, обаждаше се, за да попита как сме. :):) Когато Вальо се връщаше и си поемеше грижите по движимите и недвижимите имоти, аз ходех само на гости вечер след работа, за да си говорим и пием ракия с някоя измайсторена от него салата. По някое време през нощта двамата с Джон ме изпращаха до моя таван на „Борис” и улисани в разговори, които не искахме да прекъснем, се питахме, дали да не ги изпратя аз до тях и после отново те мен. 🙂 Говорехме си за всичко – за книги, филми, музика, театър, картини, хора, животни, цветя, дървета, улици, дрехи, пари, пасианси, минало, настояще и бъдеще. Говорехме си за приятели, защото и двамата имахме много… и това, че избирахме да прекараме вечерите по този начин ги правеше специални. 🙂 После той реши да напусне България, а ние с Джон се преместихме в „Лозенец”. Разговорите ни по телефона се провеждаха през все по-дълги периоди и за все по-кратко време, пишехме си електронни писма, които също започнаха да оредяват… Вече, дори не си пишем писма… Вината е моя….
(За последен път карах ролкови кънки в Борисовата градина с Вал и Джон преди… много години. Кънките останаха на онзи таван.)
Картините можете да видите сами. Те са тела и души, души и тела. Заедно. Така ги вижда Вал. Така ги виждам й аз – мозайка.
Разни хора, разни... 