The live show of dead stars
Хич не съм настървена. Даже ми е тъжно, че пиша това. Мога и да не го напиша, но ако замълча ще ми горчи.
Не съм ви казвала, че рядко гледам телевизия. Не парадирам с това, защото не го смятам за нещо изключително.
Заглеждам се в reality show от чисто любопитство. Гледам ги и „предсказвам” какво ще се случи. И плача, но не от радост. Плача, заради предсказуемостта на телевизионния зрител. Плача, заради прогресивното ни масово затъпяване.
Поводът е „Пей с мен”.
Три различни теми по този повод ми се разминаха тази вечер през главата, но няма да ги пиша в отделни публикации. Шоуто е достатъчен спам.
Бих ли завела детето си на кастинг? Поплаках снощи с дечицата, които страдаха, че не са ги избрали. Не, не бих го завела. По-добре да бъде талантливо и неизвестно, отколкото известно и бездарно.
Звезда – звезди. Тази две думи ги споменаваха често. Звезди в България има само на небето. Точка.
Кризисен PR. От това имат нужда певците в България, за това участват в подобен тип зрелища. Аз пък не искам да обиждам себе си превръщайки се в техен зрител.
Чао.
