„Наука за влиянието“

Posted by astilar on 27, септември, 2010 · 3 коментара 

Книгата на Кевин Хоган пристигна при мен след включването ми в инициативата на Издателска къща „ЛИК“.
Започнах да я чета изпълнена с доста противоречиви мисли, защото темата не ми е непозната, дори доста напротив. (В професионалния ми път съм се занимавала с доста различни дейности – водила съм преговори и съм постигала взаимоизгодни споразумения по спорни за страните клаузи; провеждала съм интервюта и съм подбирала служители за различни търговски компании; обучавала съм служителите как да водят преговори, как да продават, как да се представят успешно в работата си и да постигат напредък и др. подобни; самата аз съм продавала; и не на последно място от пет години съм майка и нося огромната отговорност да възпитавам детето си, така че успешно да се справя с изброените по-горе дейности. 🙂 )

От тази книга на Кевин Хоган не научих нищо ново, НО съм доволна, че ще остане в личната ми библиотека по няколко причини:

1. Общуването, влиянието, воденето на преговори, продажбите,  усещането за удовлетвореност и успех от работата, която всеки от нас върши са много обширни теми. Също така са много популярни теми за проучване, експериментиране, теоретизиране и съответно дискутиране. Съществуват хиляди доклади и книги по тези теми, и разбира се всеки от авторите се опитва да се концентрира поне върху част от проблематиката, като оставя друга част за следващ доклад, книга и т.н.
Кевин Хоган не прави така – той се опитва да обобщи и събере на едно място множество възможности и в този смисъл книгата му би могла да бъде действително разглеждана като наръчник. (Нека не е библия, както той твърди в предговора.)

2. Надявам се все някой ден отново да се върна „на сцената“ и тогава, вместо трудоемкото и уморително преравяне на библиотеки и сайтове за информация и отсяването на зърното от плявата,  бих могла просто да разгърна книгата, за да се възползвам от набелязаните в нея опорни точки. Освен това – още едно от предимствата – да се заровя с интерес в книгите на автори, цитирани подробно в библиографията, които Кевин Хоган е използвал като източници.

3. Ако бях прочела книгата преди 1 – 2 години, със сигурност щях да я препоръчвам на учениците и колегите си. Правилата в нея са прости, много от тях изглеждат очевидни, но съм виждала толкова хора, които махват леко с ръка твърдейки: „Да, да, това си го знам, нямам нужда да ме учи някой на него.“ и после със същата лекота се провалят точно, защото са забравили или пропуснали някой дребен наглед детайл. За тези хора също би било полезно да имат книгата в библиотеката си и да я разгръщат от време на време.

П.П. Опитах да оцветя думите, които съдържат връзки, за да не ме питате после кога са се появили. 😉

Публикувано в Книги, Който търси...