Моите квартири

Posted by astilar on 24, януари, 2008 · 4 коментара 

По повод опитомяването на новия блог-дом се подсетих за моите квартири. Историята не е приключила, защото още не съм си избрала град, където да си купя жилище. Към момента не мога да удовлетворя исканията на всички „потенциални кандидати“ 🙂 А и личният ми кредитен консултант (по съвместимост мой любим й баща на дъщеря ни 🙂 ) съветва да изчакаме.

Темата е дом или как съм се опитвала да превръщам в приятни за мен квартирите, в които съм живяла.

Та, за първи път заживях в наето жилище през 1991, град Бургас, местоположение – идеален център, етаж – няма – 🙂 sous terrain, размер – около 80 кв. м., разположение – спалня, хол, кухня, бокс, баня и тоалетна (много ясно), наем 10 лв. За да усетя, че си е моя дом и да се почувствам удобо, разглобих едното от двете легла в спалнята и паркирах пружината на земята с тридесет сантиметров дюшек върху нея. Идеално! Никой освен мен и кучето ми не искаше да спи там. 🙂

След две и малко (горе долу толкова) години се преместих да живея в амнайсти блок на комплекс „Славейков“ пак в Бургас. Апартамент, в който никой не е живял, стерилен, около 40 кв. м. Опитомих го, като си примъкнах грамофона. Кучето ми отказа да живее там и го командировах при мама.

Пропускам 2-3 квартири, в които живях за кратко.

Сле-е-ед това заживях в супер центъра на столицата. В стая с размер около 12 квадрата. Свалих стандарта с пространстовото, но го повиших откъм местоположение. Таван на улица „Княз Борис І-ви“ (за таксиметровите – близка пряка „Солунска“) на 6 етаж, стара кооперация без асансьор, с дървени стълби от последният етаж до тавана. Черпех с разхладителни или отоплителни напитки (в зависимост от сезона) всеки, който е събрал смелост да се изкатери до моята къщичка. Това стайче го опитомих с помощта на няколко кутии боя (май беше блажна, ама не помня). Дъсченият под от кафяв стана шарен, много весел. И шарено одеало (пачуърк) си спретнах, и едни етажерки си завинтих на стената.

Аз се преместих в Лозенец, на улица „Елин връх“. В най-любимата ми от всички къщи (за сега). Малък апартамент (стая и кухня), етаж от къща, двор с черешово и ябълково дърво, къпинови храсти, лалета (много лалета, които с годините са се смесили в невероятно красиви цветови комбинации), божури. Тази квартира опитомих с две вази, които си направих сама от празни бутилки и конци. Вазите вече ги няма, няма ги и лалетата, и дърветата, вероятно и къщата вече са съборили, за да построят нова кооперация от тип бл-а-а-а.

Предпоследната квартира опитомявах с генерално разметване на мебелите в нея и инсталиране на един аквариум с най-обикновени рибки. На тях пък толкова им хареса новият им дом, че подхванаха едно размножаване. За две години акуширах на шест рибешки раждания, поради което аквариумите станаха два постоянни и един помощен.

Последната квартира още си е дива 🙂 Нововъведенията тук са с чисто функционално значение и за това не си струва да ги описвам. Сега обаче ми се струва, че подобреното ми издание се е заело с опитомяването. Случва се ежедневно, понякога и многократно 🙂 Играчките й трябва да са разхвърляни на всякъде, ако не са, явно, не й е уютно 🙂

Публикувано в ... ergo sum, Ежедневие