Stick it

Докато не можех да уловя дъщеря ми, за да я снимам, сега не мога да я накарам да спре да позира. Точно като лепка е

 

За детството ми…

Не съм привърженик на опитите да се развива колективната памет, а още по-малко на обобщенията… Приемам поканата на Левена, заради споделеното от нея. Уважавам носталгичните шамари на Василена, макар и да не съм съгласна с всичко, което е написала.

Вероятно е съвсем естествено да се връщаш към спомените за детството по-често, когато край теб расте нов човек. Споменавала съм и друг път, че ние с дъщеря ми растем заедно. Уча се от нея, а тя от мен и се надявам, когато дойде времето да се разделим и двете да сме научили достатъчно, за да си имаме доверие (поне) и да бъдем спокойни една за друга.

—

 

Радвам се, че предизбораната кампания приключи

Едва ли съм единствената, която се радва… Ето моите 2 причини:

Първо – Ще се налага по-рядко да забърсвам екрана на телевизора. Странно, но калта, която хвърлят отвътре избива навън. Доближих се с още една крачка до разбирането на фразата – “Щеше да е смешно, ако не беше трагично”.

Второ – Ще можем да посещаваме любимия ни зоопарк без да се натъкваме на шумна предизборна кампания провеждана от хора с намазани в кафяво лица, крещящи срещу децата – кажи: “Аз съм маймуна!” Отвратителното озвучаване е почти бял кахър в случая.

Второ – Няма да се чудя как да отговоря на дъщеря ми, застанала пред кукли в естествен ръст на двама политичести лидери, оковани във вериги и завързани за дървета насред главната улица. Не харесвам въпросните фигури, но не искам да съм свидетел на подобни гротескни гледки. Не искам да отговарям на въпроса на четиригодишно дете – “Мамо, тези хора, защо са завързани?” (А още по-малко искам да слушам как после възрастните се чудят, защо децата ни са агресивни.) Ако някой се интересува – не отговорих на въпроса, успях да го финтирам. Жалко, може би.

Второ – Децата на възраст 12-13 години ще могат да се върнат към игрите си, вместо да раздават по улиците агитационни листовки. Тази злоупотреба с детските лица смятам за изключително цинична. Не искам да я коментирам, дори. Агенцията за закрила на детето би трябвало да бъде държавна институция, която се намесва в защита на децата не само в частни конфликти. Боде очите. А за родител, позволил детето му да бъде въвлечено в политическа предизборна кампания…

Това са моите две причини, за да се радвам, че предизборната кампания завърши. Би трябвало да има и трета, която да е свързана с очакванията ми…, но няма…, защото очакванията ми за резултатите са определени от впечатленията ми за кампанията.

Моля, мислете. Моля, гласувайте. Моля, опровергайте ме.

 

Ъ?

Обичам ждджве, обичам го! Редовно ме разсмива, също толкова редовно ядосва, но сега за смеха да говорим. Започва нов месец, летен при това, нека е слънчев и усмихнат!

Събрах смелост най-сетне да споделя как ме намират и мен в ждджве.

Забавлявах се искрено и от сърце, докато не осъзнах, че най-вероятно някои от търсенията са писани от деца. На въпроса “Какво да сготвя, докато мама я няма?” (задаван почти егжедневно) не мога да отговоря със смях.

 

Кажи: “Честит Рожден Ден, Жени!” :)

С пожелание за много здраве и усмивки на Жени!

от целия зоопарк