Не съм го правила никога. Сега с риск Деничеро да ми се ядоса… го правя. По-долу копирам нейна статия и се надявам, че тук ще я прочетат поне 1-2-ма различни от нейните читатели. Молбата ми е, ако това не противоречи на концепциите на блоговете или профилите ви в социалните мрежи, да публикувате статията и при вас, за да я прочетат повече хора. Знам, че не можем да излекуваме всички болни, знам, че не можем да приютим всички изоставени и въпреки това съм сигурна, че не бива да спираме да говорим, да споделяме информация и да търсим начини да превърнем българия в по-добро място за живеене. Дори, ако сте краен песимист и сте решили, че за вас няма бъдеще, моля, дайте бъдеще за децата ни.
Мислех си днес да пусна снимки на децата в снега. Или поне да се опитам да опиша крясъците на едното и кикотенето на другото, докато го целят или ‘блъскат’, според Деница, със снежни топки, но гледахме с бате Спаси един репортаж, който ни засяга пряко като родитлеи и като хора, което повлия на решението ми и реших и аз да се изкажа по въпроса. Не го правя често, така че ще ми простите своеволието, въпреки че повечето знаете за какво иде реч. Ето и въпросното предаване. На Валя Ахчиева е по повод липсващите лекарства за онкоболните деца
И аз ще си кажа тук, ако някой го мързи да гледа, въпреки че е интересно, особено за засегнати по един или друг начин. Липсват животоспасяващи и животоподдържащи лекарства Пуринетол и Ел аспаргиназа. Първото освен по време на интензивната химиотерапия, се приема и по време на поддържащата терапия, която трае година и половина. Второто се влива в малкото телце чрез система. Как действа аспаргиназата? Това лекарство улавя бластите, които искат да се делят буквално под носа на хранителното вещество аспарагин. Без аспарагин бластите не могат да растат и да се делят. Бласти са т.нар. лоши клетки.
Ако кръвните клетки не се делят бавно, както му е редът, а бързо и съвсем безразборно, тогава те бързо се увеличават. Не се научават да изпълняват правилно своите задачи. Скоро стават толкова много, че избутват останалите, разумните, клетки в ъгъла. Разпростират се из целия костен мозък и когато той се напълни, отиват в кръвта, без да са научили нищо. С кръвта те достигат до цялото тяло. Там те стоят наоколо и смущават прилежните клетки при тяхната работа.
Тези побъркани клетки, които не могат да вършат нищо, а смущават всички наоколо, са левкемичните клетки. Наричат ги още незрели кръвни клетки или „бласти“. Когато те се разпрострат в костния мозък и в тялото, тогава човек има левкемия.
Самите бласти не вършат нищо лошо, но те пречат навсякъде.
Ако не се предприеме лечение, човек си отива, защото след като кръвните клетки, сиреч левкоцити, еритроцити, тромбоцити, хемоглобин и други -цити не си вършат работата, имунната система на човек отслабва до неговия край.Най-просто казано.
Така. И има фирми, ръководени от хора, които не искат да вкарват тези лекарства в България, защото нямали печалба, видите ли. Изумена съм, че изобщо таквиа лекарства и изобщо лекарства трябва да бъдат категоризирани с тази тъй нисша гнусота печелбарство на гърба на живота на деца, юнощи, възрастни, родители. Мръсна работа. Безбожна работа. Може ли да внасяш лекарства и да го правиш с цел печалба? Да, знам, наивна съм и т.н., пука ми на жилетката, това е чисто човешки въпрос, който нашите управници вместо да си чешат задниците, пардон, носовете, като в неизвестната песничка, трябва да решат в полза на страдащите, заболелите, които нямат грам, ама грам вина, че са се разболели от левкемия, щото това не е заразно, нито е наследствено. Аз и да се пеня, и да не се пеня … знам ли … дано някой някъде го прочете, па да му увре зелената глава, щото много хора страдат от факта, че не може да осигури на детето си необходимото лечение, и то по финансови причини.
Тук е мястото да изкажа изключителната ни благодарност към blueye&batpep, които се втурнаха и ни намериха едно шишенце от Пуринетол-а, когато тук го нямаше в нито една аптека, както и в София и околността. Изключително сме благодарни на кумичка-лисичка и Борю, които ни го намериха лекарството от Гърция и Англия цели 4 шишенца, на astilar, vilford, wili и некви цифри след името, munikontin, Графа, Жени, niili, Mari-Ana, Ирония, Светлана и Бари Мартин, Петя Зарева и студентите й, Вера, Деси и Род, сис и дъ зеткото, Ваня и Коко, Веси, Мимата, Красьо и Ради, Делян и Лидия, Нели, Ели, родителите ни, роднините ни, близките ни и всички, които в момента не мога да изброя. Идея си нямате колко много ни помогнахте през тази година по всички начини, чрез които го правехте.
Изключително сме благодарни на целия лекарски екип др. Стоянова, др. Спасова и др. Мумджиев, както и на екипът сестри мама Пепи, кака Гери, леля Петя, леля Метли, леля Рачи, Доника, леля Катя (дано не изпускам някого) и санитарките, които бяха до нас и продължават да бъдат и да ни подкрепят, когато падаме духом. Това са на първо място невероятни хора и невероятни професионалисти и ‘пестелисти’, както би казала Дени, сиреч специалисти.
Колкото до майките, които видяхте в предаването, ако, все пак, не ви е домързяло и сте изгледали, познавам ги лично и мога да разкажа за техните деца. Деница е приятелче с едното – Тилия. Бойната малка Тилия, дето изправя косите на сестрите, когато идва да й слагат абокад. Говорим за дете на две години и 6-7месеца, което е с тази диагноза, откакто е бебенце на 37 дена и не е имало никви шансове за него. Но, слава Богу, Тилия вече е в пълна ремисия и за нея има живот да се живее! Майка й е абсолютен боец и герой, и невероятен човек! Боян Умников пък е малко по-малък от Деница, а третото дете е тийнеджър. Айде представете си един тийнейджър, който си мисли, че светът му е в краката и му се случи нещо такова, как се чувства. И как почва да тараши интернет за информация и да се депресира. страшно е. А в случая става дума за невероятно красиво момиче на 12год!
Не ми се говори повече, а искам да ви разкажа за всички деца, които видях там. Колко прекрасни са! ‘Ма нема значение българчета ли са, турчета ли са, роми ли са. Живот е това! Мил на всеки!
Айде, лека и усмихната!
Няма да лъжа. Просто съм пълен „дизастър гьон“ 
в снимането. Тхат’с ис тхе положениението. 
