Пухотеатър

Оригиналната идея – как да си направим от хартия кукли за театър на сенките (и не само) е от бр. 9/ 2009 на списание „Мечо Пух“.
Не ми се искаше да изрязвам готови картинки, за да не унищожавам списанието, поради което ги прекопирах. Списанието се закрепя на прозореца, слага се бял лист върху картинката и се очертават контурите на животните.

Съжалих, че нямам скенер, за да публикувам в оригинален размер шаблоните.

 

Жив е животът

 

Цветята през зимата

Опитвам се да намеря подходяща дума, с която да определя изминалата седмица. И тъй като не намирам една дума или по-точно намерих я вчера, но тя затваря преживяното, вместо обратното, което ми е нужно, ще кажа повече думи. Избирам да са разпилени.

 

Скръц

Града пресичам
в скърцащи ботуши.
Достигам моята
отдавна
скърцаща врата.
Вечерям под
поскърцващите звуци
на радиото.
Скръцвам си сама
със зъби.
Заспивам
в скърцащо легло.
Сънувам,
че съм глуха
и не чувам
как скърцат.

 

Отложената смелост

Кой е казал, че нямаш право – не е редно! – да обичаш 5 мъже, 8 къщи, 3 града, 4 врабеца? Онзи, който по-трудно ще ни следи незастопорени?

Кое ни упълномощава да товарим с вина онзи, за когото не сме единствен обект на любов? …

Целия текст прочетете във вестник „Култура“.
Аз се чувствам така все едно някой е изтръгнал сърцето ми и го държи в ръцете си.
Харесвам и обичам да чета написаното от Аве Иванова, заради пречупването през себе си, което влага в него; заради смелостта да признава, заради смелостта да обича и отрича. Така искам да се науча да пиша и аз, когато порасна.