9, май, 2008
Защото харесвам тази песен на Булат Окуджава.
8, май, 2008
Днес ме мързи да пиша… какво да се прави… човешко е.
Преди седмица (май) Кремена ми подари две рози откъснати от храст в парка. Естествено, скарах се на баща й, че й е позволил да ги откъсне. Той ми отговори с дежурния си отговор - “Тя поиска”, което отприщи поредната ми тирада по темите за границата при удовлетворяването на детските желания и т. н.
След като розите бяха вече тук си поиграх с фотоапарата (more…)
7, май, 2008
Градът. Тук живея.
Posted by astilar under ... ergo sum, Градът, където живея, Ежедневие, Не човек, а майка, Хора разни[5] Comments
Няколко пъти го споменавах тук, но не по име. Чудех се как да го нарека. Не ми е нито роден, нито любим. Град като град.
Живея тук от 10 месеца, което е нищожно малко време спрямо това, през което съм живяла в други градове. Сама го избрах за поредния град. Все ми се струва, че няма да е последен. 
Избрах го, защото предишния, в който живеех бе прекалено мръсен, шумен и хаотичен, за да отглеждам спокойна детето си в него. Едва ли има майка, която би се радвала при прохождането си и изследването на света детето й да го опознава чрез разпилените боклуци (more…)
7, май, 2008
Гледах филма снощи и ми хареса защото:
Не предизвиква еднозначна реакция;
Личи си (търсен според мен ефект), че историята е измислена, а не “по истински случай”, което ме накара да възприемам филма някак по-скоро от естетическа гледна точка, отколкото като “житейска драма”. Допадна ми уловеното различие, самоувереност и дързост в поведението на героите в сцените от “неслучилата се” история. Особено много ми хареса, че “това, което би могло да се случи, ако не беше отправено несправедливото обвинение” е разказано не от героите на неслучилата се любов, а от “виновника” за неслучването й. Кавичките тук не са случайни. Моят прочит е, че тази любов нямаше да се случи в реалността. Случи се в разказа за изкуплението на вината. И в този смисъл вина всъщност няма. Объркано май звучи. Едно дете, превърнало се естествено в девойка и жена, през целия си живот изпитва вина за своя постъпка разрушила любовта на сестра й. Разрушила любовта, която нямаше да се случи в реалността, но се случи в разказа за изкуплението.
Има красиви кадри - лица на хора и вода. Има и грозни картини, например тези от раните на войниците. Този контраст завъртя в главата ми мисълта, че съм благодарна, за това, че съм се родила и живея в мирно време. И дано така да продължи.
Авторите “не бързат за никъде”, което съвпадна с моментното ми настроение през последната вечер от long weekend-a.
Саундтракът - влюбена съм в онази мелодия, която придружава решителните стъпки на Брайони с акомпанимент от звука на клавишите на пишеща машина.
6, май, 2008
Двама симпатични младежи, които слушам от време на време.
Ако не сте чували за тях, клипчетата които подбрах няма да ги представят в най-добрата им светлина, но поне ще дадат представа за музиката им.
