Не слушам музика…

Избрах това заглавие, защото си представях как го прочитат тези, които ме познават отдавна, а  и не чак толкова отдавна и се опулват срещу монитора. Представих си също и как някой попада съвсем случайно на него и влиза в блога, за да ме нахока, че не слушам музика. Advertisements

Есенната песен на Верлен

Сбогувам се с листата и поздравявам дърветата. Стенание на есенни цигулки в сърцето ми прониква с монотонна меланхолия. Дъх затаил, цял пребледнял във този час си спомням аз за всички вас и плача. Оставям се на този вятър лош, и ме понася той оттук – натам, безжизнено листо съм сякаш аз.

Есенни листа

Autumn leaves, предпочитам това заглавие пред Feuilles mortes (мъртви листа). Пожелавам на всички да имат приятели, с които да се разбират без излишни думи. Без лигавене, без уточняване на „терминологията“. Пожелавам на всички, да имат приятели, които вместо милувка да им изпращат поздрав с песен. Тъжна любима песен, която докато слушаш ти става хем още … Има още

Люксембургската градина

Преди седмица слушах отново песента и реших да преведа текста тук. Случи се така, че започнах и прекъснах. Песента си тананиках, докато се разхождах из старозагорските градини :). После пък, настроението от нея ме обзе. Тиха тъга, която обичам да си изживявам докрай, заедно с мислите за кръговрата и т.н. есенни баналности. Днес се върнах … Има още

Sinner Man

„Грешник“ О грешнико, къде си тръгнал? Накъде вървиш, грешнико? Тичаш, но накъде, грешнико? В този страшен ден!