Пролет

Аз не посягам вече да я хвана за ръка, защото си мисля, че е голяма. Не искам да  я обиждам, не искам да й се смеят. А тя върви до мен и мушва малката си ръчичка в моята. Мека и пухкава, шава, пърха като игриво птиче. И ме води тя, а не аз нея. Advertisements

Bossa nova, примерно :)

Завари я рошава, боса притичваща между храстите, приведена ближеща рани. Завари я жадна за свобода, с усмивка обесена, изпълзяла от джоба едва. Завари я весела, все пак от това, че е вече далече и най-сетне сама. Завари я. Без да почука отвори вратата. И… просто каза: Здравей, аз съм.

А тя ме очаквала

Откакто, преди почти три години, Ели писа за нея, търся да я срещна. Разминавахме се многократно и аз все се ядосвах за това разминаване, все си мислех, че не го заслужавам. Нямах търпение. Исках да я срещна. Търсих я и дори почти я бях намерила, но се разминахме отново. За разлика от други подобни, през … Има още

За пръв път е пролет

Всяка пролет посрещам така сякаш е първата. На всяко късче синьо небе, което се подава иззад оловносивите облаци се радвам сякаш го виждам за първи път. Всеки кестен разцъфтял в суматохата виждам за първи път. Всичко цветно, предимно розово, 🙂 ме радва за първи път. И дори си намерих люляк, който още не са обрали, … Има още

Малко ми е…

Малко ми е криво, малко ми е весело, малко ми е пролетно, малко ми е есенно. Малко ми е весело, малко ми е песенно, малко ми е шарено, малко е попарено. Малко ми е пролетно, малко се говори, че.. малко са ни птичките. Малко са ни всичките. Малко са ни всичките, малко са ни птичките. … Има още