Ahoj

Още се опитвам да си припомня кое и как се правеше тук. Разглеждахме с дъщеря ми снимките от „едно време“, които са запазени само в блога. Никъде другаде не сме ги запазили, защото сменихме доста градове и компютри. Бяхме ги забравили и се забавлявахме, докато се опитвахме да си припомним коя снимка, къде и по … Има още

Пролет

Аз не посягам вече да я хвана за ръка, защото си мисля, че е голяма. Не искам да  я обиждам, не искам да й се смеят. А тя върви до мен и мушва малката си ръчичка в моята. Мека и пухкава, шава, пърха като игриво птиче. И ме води тя, а не аз нея.

С тази надежда отдавна сме свикнали

Съвсем случайно, точно в онзи момент, когато моето малко и най-любимо чудовище взе надмощие над мен в боя с възглавници се сетих за тази песен. Сърцето ми се сви в усмивка. По-после потърсих песента и намери само този клип. Така е трябвало да стане. 🙂 И ако лоши копия, безподобни имитации на Майор Деянов, Митко … Има още

Пролетна ваканция

Нищо, че вали сняг и натрупва, дори, за разлика от миналата година. Нищо, че занималнята в училището трябваше да работи поне от 8 сутрин до 3 следобед, но в последната седмица се оказа, че няма да работи. Нищо, че 60 пъти проверих и 300 пъти питах, дали не са сгрешили датата на пролетната ваканция. Нищо … Има още

Изминаха първите 7

Ще ми се да кажа, че изминаха неусетно, но не бих могла. Усетих ги и още как! Усетих ги с всички усмивки и болки! През тези седем бях отново дете и правех онези неща, които бях забравила – скачах в локви, сипвах си пясък в косата, катерих се по дървета, брах плодове от улицата, тичах … Има още