На кафе с Лоли

Една от причините да харесвам коледните и новогодишни празници е, че по това време много приятели избират Бърно за посока. Лолита ми писа, че ще идва преди Коледа и веднага се разбрахме, че непременно трябва да се видим поне за малко. Кратка предистория – по-млада е от мен с десетина години, преди време пиехме кафето … Има още

Поздрав за рожден ден

Сякаш вчера, изподрани от слънцето, усмихнатите ни колене се катереха по оградата на онова нещо, на което не искам, дори да си спомням името, за да берат от зелените сливи или череши, не помня, май имаше и люляк замесен. Оградата отвътре бе И все още е По-висока. Винаги излизахме, Преди да ни заловят. От тогава … Има още

И гъделичкане за сбогом

Беше в края на февруари, по онова време, когато пухкавият, красив и бял сняг вече се бе превърнал в изринати и накачулени по бордюрите сивеещи купчини, гарнирани с фасове, използвани билети за градския транспорт, опаковки от …, скъсани презервативи, игли (не за шиене) и петна оцветени в бледо жълто до кафяво, за чиито произход всячески … Има още

Богати сме, нали мамо?

Когато дъщеря ми задава този въпрос, а тя по някакви нейни причини го задава често, поемам дълбоко въздух, събирам сили и отговарям смело, доколкото мога: – Да, богати сме, защото имаме приятели! Тя винаги отразява отговора с мълчалива усмивка, а аз съм чиста пред съвестта и сърцето си, че не съм я излъгала. Превърнали сме … Има още

Тази вечер слънцето изгря

Погледна с усмивка луната, за да се извини, че се намесва във времето на нейното греене. Нежно погали няколко пролетни пъпки, после поля ги със слънчеви сълзи и видя как дърветата разцъфват пред очите му. Или видя как цветята разцъфтяват в погледа му. Не знам, слънчови му работи. След това хвана под ръка най-близкото облаче, … Има още