Събота – пазарен ден


От известно време, към причините, поради които обичам лятото, се прибави още една. Не съм подозирала преди години, че ще ми се иска да ставам рано в събота сутрин, за да не изтърва пазара на зеленчуци.
И тази сутрин не направи изключение, сръбнах набързо три глътки от кафето, хвърлих две шепи вода на лицето и се втурнах към пазара.🙂
Чудя се, защо толкова обичам да ходя на този пазар? Не е, защото е съвсем близо, на около 5 минути при бавен ход… Не е и защото има голямо изобилие. Всъщност няма🙂 Пазарът, за който става дума се състои от десетина сергии. Не е и защото мястото е красиво. Не е грозно в никакъв случай, но в момента му правят ремонт и половината площ е оградена, а всички хора – продаващите и купуващите – са сбутани в другата половина, под дебелата сянка, която хвърлят старите дърветата.
Причината да обичам да ходя на този пазар със сигурност не е и странното му работно време – от 7 до най-късно 10 сутрин. Случвало ми се е да закъснея и да отида чак към 10 часа, когато всички продукти вече са свършили. А те свършват бързо, не, заради тълпите купувачи, а единствено, защото са малко. На този пазар хората изнасят неща, които са произвели сами през седмицата – малко картофи, малко тиквички, малко лук, малко ябълки, малко праскови, малко сливи, малко невен, гладиоли, гербери (днес и лилав бодил имаше, малко, дори). И това – от всичко по малко – прави сергиите да изглеждат пъстроцветни.
Причината да обичам този пазар не е и в правилно подредените, лъскави плодове и зеленчуци, красиви пъстроцветни цветя. Не би могла да бъде, просто, защото няма нищо лъскаво и подредено, дори напротив – често картофите са кални, а в сложената до тях щайга с плодове има и много листа. Понякога плодовете или зеленчуците изглеждат по начин, който по-скоро те отблъсква, отколкото привлича да ги купиш. Продавачите, разбира се, са наясно с този факт и те подканят щедро да ги опиташ, преди да купиш.
Споменавайки продавачите, ми се ще да кажа, че това не са младежи в униформи😉 , а доста възрастни хора с почернели от слънцето лица и ръце. Това, което ги прави приятни е простичкият начин, по който разговарят, помагат ти да избереш и прибереш продуктите, разказват ти, кога ще донесат от онези хубави тикви, питат те как ще сготвиш зелето и такива разни обикновени неща, и правят всичко това с усмивка, без следа от хитрост или злоба, правят го бавно и спокойно, сякаш имат пред себе си цялото време на света. Понякога водят със себе си и внучетата, които оставят да ти помагат точно като тях, а когато в края на покупката успеят да сметнат без грешка колко ресто да ти върнат, ги възнаграждават с по една крона. Децата изглеждат толкова щастливи, сякаш са спечелили цяло богатство, ако и с една крона да не могат да си купят нищо🙂 И е съвсем естествено, че един ден тези деца, ще приличат на предците си.
Прибирайки се в къщи с от всичко по малко, не бързам да прибирам продуктите. Обичам да ги оставям на кухненския плот, докато цялата къща започне да ухае на градина. Подреждам си бавно и внимателно цветята във вазите и чак след това си допивам кафето и довършвам сутрешния си тоалет.
След като нетърпеливо споделих за любимия си пазар и намерих причините, поради които ме зарежда, мисля да отида и да проверя, защо цветните хартии в ъгъла започват отново закачливо да ми намигат.🙂

Хубави, пъстри и спокойни дни, пожелавам на всички!

Comments
One Response to “Събота – пазарен ден”
  1. Милена казва:

    Ах, че хубаво!!! Благодаря, че сподели!🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: