Носталгия


Найджъл Фараж е господин Никой. Изказванията му не са чак толкова важни, не бива да се взимат присърце, а и той нищо лошо, обидно или невярно не е казал.

Но на българите им стига капка, за да започнат да се противопоставят едни на други. Определено сме по-силни в противопоставянето, отколкото в обединяването.

Отвореното писмо на малката гъска предизвика куп отговори. Малката гъска успя да ни раздели на българи живеещи в и извън бълхария.

Тук Фараж е невинен.

––––––

Мнозина ме попитаха, дали изпитвам носталгия. Отговорът ми винаги беше – не.

И няма как да съм сигурна, кой, кое определение за носталгия е имал предвид,  но отговорът ми бе и е винаги НЕ.

Днес ме стегна шапката и се замислих за носталгията.🙂

бълхария не ми липсва. не ми липсва миналото ми. няма начин да идеализирам годините, в които бях без работа, поради щото съм свръх компетентна, или поради щото съм майка на малко дете. няма как да тъгувам и да ми липсва малоумието на бълхарските работодатели. не ми липсва депресията. не ми липсва диагнозата неизлечим ревматоиден артрит. нищо, от пряко засягащите ме недомислици не ми липсва.

И все пак… боли ме за България

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: