Първите снимки от Бърно


Необичайно за мен, първите снимки, които направих в Бърно, бяха четири месеца след пристигането ми.

Попаднах в плен на града още в първите минути. Въпреки грижите и сълзите в дните след пристигането, не се чувствах като турист, а у дома си и си казвах – времето за снимане предстои. Сърце не ми даваше да снимам този уютен и балансиран град като турист, преди да сме се опитомили взаимно.

Опитомяването продължава и до днес, а любовта ми към града расте с всеки изминал ден. Имам намерения да ви предоставя още доказателства.😉

Първите снимки, щяха да са много по-късно, ако не беше един разговор с Наталка, в който се опитвах да разкажа за една нарисувана стена, която случайно бях видяла в центъра на града. Трудно се разказват нарисувани стени🙂 Затърсих снимка в клюкарката и намерих доста нарисувани стени, но не и тази, която исках да покажа на Наталка. Нарисувани цели стени или части от тях се срещат често тук. Толкова често, че не са дори част от забележителностите на града. Тогава, обаче това не го знаех. След часове безрезултатно търсене в гугле-то, започна да ми се струва, че не съм видяла, а съм си измислила стена с нарисувани на нея прозорци, през които хората надничат или махат с ръка. С други думи – ако нещо го няма в гуглето, то просто не съществува.:mrgreen: Легнах си да спя със съмнението, че започвам да полудявам и че виждам нещата по-скоро такива, каквито бих искала да са, отколкото са си наистина. (Това налудно съмнение, породено от дългия ми живот в Бг, ме спохожда и до днес.🙂 Но го опровергавам винаги, в краткия ми живот, в Cz:mrgreen: ) Събудих се в хладното ноемврийско утро с идеята да отида и да взема, пък, да я снимам тази стена. Студ не студ, силно усъмнена в собствената си „нормалност“ се запътих към центъра на града. Сега и на сън да ме бутнеш, пак ще ти кажа къде е тя, но тогава не успях да я намеря веднага. Наистина си мислех, че съм я сънувала, че съм си я измислила, че всичкият стрес, понесен през онези няколко месеца е успял, най-сетне, да свърши онова, което животът в милата ми страна бе започнал… Продължих да търся, все пак, и направих няколко други снимки с премръзналите си артритни пръсти.

Когато стигнах пред стената, просто въздъхнах облекчено.🙂 Снимките не са много хубави, но са първите ми снимки от Бърно направени преди година. Първите мигове на удовлетворение от търсено – намерено.

Ето и други две снимки от същия ден🙂

Comments
4 Responses to “Първите снимки от Бърно”
  1. blackhorse51 казва:

    …. Благодаря … Тъжно … но .. хубаво …🙂

    • astilar казва:

      Моля🙂 Не е тъжно… поне аз бях и съм усмихната, докато писах/пиша. И не е като да не разбирам, защо казваш, че е тъжно…, но… бих искала да продължа да разказвам, ако ми позволиш.🙂

  2. teo казва:

    преди две години там беше конференцията на асоциацията на личностните психолози – много красив град🙂

  3. Niili казва:

    стана ми много уютно и спокойно, докато те четях, мила, и някак си, това, което ми се иска да ти кажа е `добре дошла у дома`:) прегръщаме те🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: