Пред кабинета на…


Докато чаках днес пред класната стая, за да се срещна с учителката на първокласничката, съвсем неволно ми изникна аналогията с чакането пред зъболекарски кабинет.
Отишъл си там, защото имаш някаква болка, доброволно си си уговорил час дори, но часовете така или иначе много-много точно не се спазват. Виждаш, че и други чакат, че и тях съвсем не ги свърта на едно място, обаче никой не смее да попита другите, за колко е уговорена тяхната среща, за да не издаде притеснението си, което и без това е напълно очевидно.🙂 Всички леко се напрягат при отварянето на вратата на кабинета и облекчено се отпускат щом чуят нечие друго име.  После стават още по-напрегнати.🙂

Хайде, да идва вече моят ред, мислех си. Какво толкова, сега „боли“, щом вляза вътре ще ми отворят зъба, ще дълбаят внимателно в него… Да, ама ако, докато дълбаят заболи повече, отколкото сега?

От друга страна виждаш, че хората излизат усмихнати от кабинета. А и не се чуват отчаяни стонове и плач, докато са вътре.🙂 И продължаваш да си мислиш, че дори и да заболи повече, докато дълбаят зъба, после ще мине. Това е най важното.

За протокола, когато дойде моят ред, единственото дълбаене биде причинено от моя слаб чешки и съвсем не силния английски на учителка. Също така не ме заболя ни повече, ни по-малко. Не научих нищо ново за „болката“, но и в излекуването не напреднах много. Това обаче е друга тема.🙂

Настоявам Елизабет Костова да поеме поне част от отговорността за горните мисли, поради баналността вмъкнала се в книгата й около страница 200.:mrgreen:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: