Исках да ви разкажа…


Исках да ви разкажа толкова много неща.
Умът ми работи, както механизма на онзи часовник от снимката на корицата. Колелцата се въртят в синхрон, зъбчетата се докосват и предават нататък движението. Неравностите, предизвикващи преди неточността на часовника са смазани или поне позамазани.  Личният ми часовников механизъм все още се затруднява да възприеме отсъствието на пружина и алармен звънец. С времето ще свикне. Часовник е все пак.

Исках да ви разкажа…
Как се озовах тук. И малко защо, макар че е излишно, май.
За Бърно – града, в който се почувствах у дома от първата минута, плаках доста свободно през първите дни. По-късно се изгубих в него с опознавателна цел, естествено.🙂

За работата ми, която харесвам и обичам вече цяла година, дори и за моя изненада.  Възможно е да остарявам.🙂

За замъците, катедралите и площадите. Там се разтварям, всичко важно от мен се влива в красотата, простора и величествеността им. Мога да остана с часове и просто да наблюдавам, докато зъбчатите колелца на часовниковия механизъм се движат все по-плавно.

За любовта, която не познавам и от която се страхувам.

За чешкия език и за много други езици, които разбирам поне малко, просто от ежедневно слушане. Вавилон май не е измислен.🙂

За най-прекрасната дъщеря, от всички възможни прекрасни, която се е паднала точно на мен.🙂 Кремката за 6 месеца научи чешки и говори така, че предизвиква изненада в събеседника, щом спомене, че е от Булхарско.🙂 Помага ми, когато не разбирам. Опитва се да ме манипулира и се ядосва, че разбирам.😉 Усмихва се всеки ден и казва: „Голямо, ама голямо обичане ни се е паднало, мамо!“

За реките и езерата, за дъжда и за водата въобще.🙂

За обществения транспорт, за образованието и здравеопазването.

За гълъбите, патиците, лебедите, гарваните, косовете, пауните, щъркелите.

За ябълките, сливите, кайсиите и лешниците, които си растат по улиците, а плодовете им капят необезпокоявани по земята.

Исках да ви разкажа за толкова много неща, но колкото повече имам за разказване, толкова повече ми се мълчи.

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: