Изгубени в…


Август 2011

Международен фолклорен фестивал. От няколко дни на паркинга пред хотела е паркиран автобус с български регистрационен номер. Днес, на влизане, в коридора, се разминах с три наперени баби, облечени в български народни носии.
Поздравих ги на български и им пожелах приятна вечер и успешно представяне. Едната от бабите на чист български ми отговори:
– Мерси!

*****

Някъде през последните месеци на 2011

В малкото магазинче, където се отбивам често, има промоция на един продукт. Освен продавачката, в магазина се върти и една двадесетина годишна девойка, която представя продукта. Щом разбира, че не говоря чешки, девойката заговаря любезно на английски. На въпроса й от къде съм, отговарям, че съм от България. Девойката съвсем искрено се зарадва и споделя, че е била там миналата седмица и много й харесва Букурещ.

*****

Юни 2012

Една позната, която е родом от малко чешко селце, ми разказа как през уикенда, докато била на гости на родителите си, собственичката на местния хотел я извикала спешно да превежда на новопристигналия гост – французин:
– Ела да помогнеш, Катко, нищо не ни разбира и казва само – „Мерси, мерси!“
И отива Катка, заперква разговора на френски и се чуди, защо французина я гледа недоумяващо, повдига рамене,  дори  и „Мерси, мерси!“ не казва вече. Не стига това, ами и дали говори английски я питал. Силно се притеснила Катка за френския си, но добре ,че все пак говори английски, та се разбрали с мерсито, че е българин. После пили вино, но това е вече друга история.

*****

Вчера

Прибираме се с Кремката от детската градина, пътуваме в трамвая и тя ми разказва как е минал денят й. Кремката има навик да разказва диалозите и случките от детската градина на българо – чешки. Научи и мен така да й отговарям. И тъкмо бяхме стигнали до някаква история за напишкване, когато забелязах, че един двадесетина годишен младеж ни гледа с усмивка. Ама то напишкване и на чешки е напишкване, мисля си. Освен това ние сме си хубави, чехите са дружелюбни, що пък да не ни се усмихва. Прочел погледа ми или възползвал се от усмивката в него, младежът плахо пита:
– Извинявайте, българи ли сте?
– Да – отговарям и миг преди да се стопи моята дружелюбност, добавям – А вие?
– Аз съм наполовина българин, казва момчето. Баща ми е българин, майка ми чехкиня.
После си говорим още малко на български. Младежът, макар и с притеснение, говори безупречно правилно, без акцент дори. Стигаме до спирката, където трябва да слизаме и се разделяме с уговорката да се видим отново на срещите на българската общност.

По-късно Кремена възкликва: „Мамо, нали е прекрасно, че срещнахме половин българин в Бърно!“

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: