Заръчах си дъжд


Заръчах си дъжд за уикенда, имах нужда от него.
Когато се сбъдна…, ех…, радвах се!

Събудих се рано, както през седмицата, но не се подразних, не обвиних мисълта си, че не се е подчинила на нуждите на тялото да поспи. Всъщност, може мисълта и тялото да са били заедно в заговор срещу нещо трето…, не знам, но и няма особено значение. С усмивка се събудих. Дъждовно чиста усмивка.

Събудих се в пълна бойна готовност да мързелувам в прохладната топлина на дома ни. 🙂

И… след четири кафета, ама малки и все пак четири кафета, след четири часа загубено пред монитора време, се захванах с мързелуването.

Доста обледенен, фризера се нуждаеше от размразяване, обаче в него спят вече трети месец четири пъдпъдъка, които се налага да бъдат сготвени. Готвенето на пъдпъдъци е тегава работа, свързана с много мързелуване. Най-тежко е да ги киснеш три часа в марината, после за десет минути ги завиваш в бекон (Англицка слАнина, както се казва тук) и още по-после ги мяташ във фурната, безгрижно и мързеливо. Докато се пекат пъд-пъд и преди да е преминала могъщата сила на кафетата, започнах да спазвам дадено преди седмици обещание за направа на тутманик. Междувременно гледах и Män som hatar kvinnor (държа да напиша това заглавие, а не последвалите американски опити) и подскачах от време на време в шезлонга, заради падащите с трясък парчета лед в размразяващия се фризер.

По някое време се карах с детето, после бях свидетел на бой с възглавници. Само свидетел, защото официално мързелувам, все пак.

Дъждът навън тихо шумоли, а те се заливат от смях. Как не ги е… срам да се смеят в дъждовно време.

Оставям ви сега. Налага се мързеливо да простра прането. Спешно е, има две плюшени играчки в пералнята, които преминаха успешно тренировката за космонавти, но не сме сигурни, дали могат да плуват. 🙂

Факт е, чиста и проста истина, че не се чувствам уморена, тялото или умът ми или двете заедно в заговор с нещо трето пият седмото кафе за деня.

Утре определено ще мързелувам отново. А за следващия уикенд си поръчвам време – каквото дойде и пак ще мързелувам – както дойде. 🙂

Обичам те!

Advertisements

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: