За детските площадки


Когато пристигнах, много преди да взема Кремката при мен в Бърно, докато ходех из града по най-обичайни маршрути – от къщи до работа, от работа до супермаркета, от там отново до къщи, а също и по време на съботно-неделните ми разходки из квартала и града, едно от нещата, които ми правеха впечатление и разглеждах подробно, с радост и удоволствие, бяха детските площадки.

Те са буквално навсякъде. Ако не са повече, то са поне колкото винотеките🙂 Има големи, има и малки площадки, като последните са предимно в междублоковите пространства и са често не твърде забележими сред зеленината.

Общото между всички детски площадки, които съм виждала до сега е:
– Оградени са с висока около метър лека конструкция, ограда де.🙂 Има 1 или 2 врати, които винаги са отключени, но също винаги затворени. Просто влизаш – излизаш, отваряш – затваряш. Проста/ лесна работа, нали?
– До вратичките има табелка с надпис, че пространството е обществено и предназначено за игра на деца от … до … години, отворено е от … до … през лятото, съответно различните часове за зимата. Не съм минавала след посоченото работно време, за да проверя, дали вратите са отключени, но предполагам че са. Предвид височината на оградата, заключването ми се струва безсмислено.🙂 На табелата пише също, че са забранени пушенето и разхождането на кучета на територията на детската площадка. За сметка на това от външна страна на оградата има кошчета с пепелници.🙂
– Настилката е пясъчна или смесена – трева и пясък.
– Люлките и катерушките не са изпочупени. Единствените люлки, които са метални са тези за балансиране с пружините. Повечето са от дърво и текстил. Има пластмаса тук-там. Метални катерушки не съм виждала (от тях най-много ме беше страх преди), катерушките са или дървени, или въжени. На последните съм почитател и съм силно изкушена да ги покоря някой ден, под претекст, че Кремката не им е свикнала още и има нужда от моята подкрепа:)😉
– На площадките почти винаги има по 2 – 3 – 4 деца. Е, може и 5 да е имало някога, но на навалица от деца не съм попадала, нито преди, когато само минавах, нито сега, когато придружавам Кремката.🙂 Липсата на навалица си я обяснявам простичко с наличието на много места за разходка и игра.

От местата, за които ви разказвам нямам снимки, защото попадах на повечето от тях преди да взема Кремката и „някак“ не бях в настроение да ги снимам в нейно отсъствие. Имам снимки, обаче от една площадка, която Креми откри случайно🙂 преди няколко седмици, докато се разхождахме край реката към езерото.

Площадката се вижда от алеята край реката, но е на около 50 метра навътре и е отклонение от маршрута ни. Е, не ми се ходеше, обаче детето настоя и аз се предадох.🙂 Не съжалявам изобщо, за което, защото… точно до нея открих прекрасна изненада –  място, където придружителите на децата също могат да се люлеят и да си играят, открих площадка за игра за възрастни.🙂

This slideshow requires JavaScript.

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: