Козунак 3 на 5 метра


Спомням си как баба месеше козунак. По-точно козунаци, защото правеше около 15 големи козунака – да има поне по един за всеки от нейното семейство.

На целия процес май не съм присъствала. Не мога да си представя количествата продукти замесвани в нощвите.

Баба месеше нощем, а аз вероятно съм ставала, за да ходя до тоалетната и привлечена от светещото прозорче на кухнята съм открехвала вратата, за да вляза при баба, която меси козунаци.

Спомням си баба.🙂

В малката кухня, с размер около 3 на 5 метра, беше неимоверно горещо. Баба беше само по комбинезон, плувнала в пот, ама една такава красива, силна, вдъхновена. Усмихната. Леглото беше вече почти цялото покрито със завити да втасват козунаци, а баба имаше още работа, още тесто в нощвите.

Не знам къде печеше козунаците, дали в електрическата или в печката с дърва. Бабините козунаци винаги, тогава и през всички следващи години, бяха красиви и вкусни.

Баба никога не е боядисвала яйца. Баба не празнуваше Великден, но правеше най-вкусните, идеално сплетени и прекрасно украсени с бадеми козунаци. Правеше ги за нас и за собствено удоволствие.🙂

Не бих посмяла да опитам дори да направя козунак, докато си спомням бабините.🙂

Коментари са забранени.

%d bloggers like this: