А тя ме очаквала


Откакто, преди почти три години, Ели писа за нея, търся да я срещна. Разминавахме се многократно и аз все се ядосвах за това разминаване, все си мислех, че не го заслужавам. Нямах търпение. Исках да я срещна. Търсих я и дори почти я бях намерила, но се разминахме отново. За разлика от други подобни, през цялото време не я забравих. Честно казано, последно направих опит да я поръчам преди около два месеца и когато, и той безславно се провали… се примирих и се отказах.

Междувременно се срещнах със „Сянката на вятъра„, в не много подходящ момент, струва ми се, поради което не бях така запленена, както очаквах.

А „Играта на ангела“ ме е чакала на рафта в една библиотека, за да ме изненада, да накара сърцето ми да спре да бие за миг и да подхване отново с ритъм нов🙂 Излишно е да напомням за неслучайните случайности и знаците на съдбата, нали?

Сега, когато я открих, съвсем не бързам да се втурна към нея… щом толкова години ме е чакала, ще почака още месец – два, за да се съвзема от изненадата🙂

И да, наблюдава се тенденция на завръщане към играта на думи, която надявам се, по-скоро да се задълбочи.

Comments
2 Responses to “А тя ме очаквала”
  1. Радвам се, че сте се намерили🙂

  2. astilar казва:

    Благодаря ти, Ели!🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: