Без да усетиш


Понеже мнозина мислят, че хубавите неща, които сега ми се случват
са паднали от небето… И доколкото все още, и аз самата, понякога имам усещането, че „приказката“ може да свърши във всеки момент… И защото имам намерение да разкажа някога повече, за това как стигнах до тук… Но това някога, би могло да настъпи тогава, когато премине болката…, а последната от своя страна упорито настоява да остане по-дълго…, за да ме пази, може би… И избягвах да се оплаквам, не само публично, но и лично…, за това публикувам този текст, написан и запазен в черновите ми на 06. 07. 2011.
––––––
Търсиш, тичаш, мислиш, угрижен си. Ангажименти имаш сто, проблеми хиляди. Опитваш се да мислиш позитивно, но да не се превърнеш в клоун все пак.
Преравяш мислите си, за да намериш причина. Издълбаваш със свредел сърцето си или поне това, което е останало от него. Копаеш в твърдата земя с надежда да посадиш нещо ново, зелено, свежо.

Ставаш рано сутрин. Бързаш. Забравяш всичко старо.

Търчиш по цял ден, защото има цели, нечии цели за постигане.

Вечер плачеш, нощем не спиш.

Виждаш луминесцентната светлина на тавана на спешното отделение и се надяваш, че е онази в края на тунела. Но не е. Това са просто лампи, в които се взираш, докато банката се влее във вените ти.

След това какво? С нова кръв, със старо сърце. Продължаваш.

Търчиш, гълчиш, плачеш.

От време на време летиш.

В крайна сметка се превръщаш в клоун, защото положителните ти мисли са по-скоро смешни, отколкото всичко друго.

И защо, кому е нужно всичко това?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: