Катерицата


Срещнах я сутринта на път за работа. Стоеше на не повече от метър разстояние от мен, спокойно и любопитно наблюдаваше преминаващите по улицата хора и автомобили.
Съвсем не за първи път виждам катерица, но за първи път толкова отблизо и за първи път спокойна, а не подплашена и щураща се насам-натам.
Без да изпадам в подробности, аналогии и разсъждения за психологията на катериците😉 бих искала просто да споделя, че денят ми започна с усмивка от внезапно сполетялата ме мисъл, че катерицата си позволява да се приближава до хората, не защото е дарена с изключителна смелост, а просто, защото така е свикнала и няма причина да се страхува от хората тук.
Следобед забравих шепата събрани жълъди на бюрото в офиса, но зная, че утре ще си ги намеря отново там.🙂

Comments
3 Responses to “Катерицата”
  1. deni4ero казва:

    аз да попитам – къде фотото на спокойната катерица да покажа на Любо, че има и небиещи се катерици?

  2. Чудя се аз къде се губиш, пък то … събираш жълъди.🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: