Първи юни


– Мамо, будилникът каза, че е време да ставаме.
– Имаме още няколко минутки, мила.
– Но той каза, че ако не стана ще изтърва празника. Бързай, мамо!

Станахме, разбира се веднага. Шило в торба стои ли?

– Честит празник, Кремчице и добро утро!
– Благодаря ти, мамо, обичам те!
Гушване, топличко, мекичко, най-любимото ми гушване.

– Добро утро, тате!
– Добро утро, Креми!
– Ей, татеее, забрави да ми честитиш празника!
Извинения приети, празник честитен.🙂

– Мамо, ти какво ще ми подариш днес?
– Ще ти подаря  прегръдки и целувки.
– Не може така мамо, искам истински подарък, който мога да пипна!
Замълчах, а сълзите ми сами…
– Съжалявам, мила, но за истински подарък… нямам парички.

(Много съм глупава, да знаете и освен това съм изключително лоша майка. Как е възможно да кажеш това пред дете?)

Кремена се разплака. Баща й се опита да я успокои, да обясни…, че съм се объркала. Аз не се бях объркала, но замълчах. Лоша майка съм, казах ви, не искам да успокоявам детето с лъжи. Но, от друга страна погледнато, съм се объркала. Напълно.

По някое време през деня се сетих, че имам едни стари, скрити модели на къщи и взех, че сглобих един от тях за подарък. Баща й пък се сети, че може да върне на вторични суровини хартиите и найлоните, които събираме разделно. От тях се пръкна малко плюшено зайче.

Колко му трябва на едно дете със скъсани сандали, за да бъде щастливо?

Нюню, ей толкоз нюню.🙂

Без пари, дет се вика.

–-

Време беше да осъзная, че още съм дете.  И се връщам при мама. В петък. Завинаги.
Все още не съм сигурна, дали е по – да съм жива или бо- да не съм.
Ени уей, ъ. Има някакво време до следващия опит.

Comments
11 Responses to “Първи юни”
  1. vivchetoo казва:

    Не си лоша майка. Аз казвах на големия ми син, когатонямам пари и после се обвинявах, след това пак казвах, после пак се обвинявах…. Реших да спестя това на малкия. Сега си имам един голям син, който ме моли да го освободя от училище за един ден, защото го викали на работа (десети клас е в момента) и малкия, който ме заплашва, че няма да ходи на училище, щом не му давам пари. Мисля, че сбърках втория път, защото не научих малкия си син, че има моменти, в които наистина няма и щом няма за всички, няма да има и за него. Сега се опитвам да променя това, макар и вече на 14 години.

  2. Жени казва:

    Честит празник на малката принцеса Карамелова!
    Едно време аз не получих тамагочи или барби-русалка за празника, защото мама и тати нямаха парички, обаче това не означава, че не съм празнувала най-прекрасния 1-ви юни всяка година.
    И моите очи нещо… Много ви прегръщам!

  3. astilar казва:

    Вивчетоо, благодаря за подкрепата!
    Женичка, но обаче го казваш, когато си вече пораснала, а в бръмбъзъческите години е било малко по друго. Прегръщаме те и ние!

  4. Жени казва:

    Ами честно казано и тогава не ми е тежало чак толкова – да ставаше ми криво за малко, обаче разбирах нашите, а и те винаги, като тебе се сещаха за нещо дребно, което веднага заменя сълзите с усмивка. И сага много по-добре ценя и парите, и работата. Виж сестра ми е друга работа – и нея като малкия син на Вивчетоо й бяха спестяване финансовите въпроси и сега не могат да се оправят с нея. (о:

  5. Милена казва:

    Ех, милите ми… Кажи-речи всички сме така, ама… При нас: „Мамо, тези мънички мечета, завързани за по едно балонче, не са ли ни малък подарък за първи юни?“ Отговорът: „Ами не, важни са преживяванията, не подаръците. За днес сме предвидили цели три страхотни празненства.“ В движение добавихме четвърто, а дори спечели и книжка в библиотеката, така че – ето ти тебе…:) Целувки, принцеси!

  6. astilar казва:

    Не сте ме разбрали съвсем, мишки сладки, но то е защото аз така си говоря – неразбираемо🙂

  7. Тодор Близнаков казва:

    … И моите очи нещо …

  8. deni4ero казва:

    и моите очи нещо …

    Силни прегръдки за говорещите неразбрано и прекрасните им дъщери! Само здраве, звънлив смях и звезди в сърцата пожелавам!

    п.с. Креми е достатъчно мъдра да разбере и в сълзите си, че не си се объркала. И не, не си се объркала, казала си истината, която ще бъде оценена точно навреме.

  9. Мария казва:

    Рали, по мои бегли впечатления у вас всеки ден е Ден на детето🙂
    Така че нямаш грешка, това хубаво дете живее тук и сега, а не в космоса, нека да знае на кой свят е. Нека да види как се плаче и как се гушка, и как се прави от нищо нещо от любов. Ми какво.
    Супер сте си :))))🙂

  10. astilar казва:

    Благодаря ви, Приятели!

  11. yana казва:

    на мене ми е полята със сок клавиатурата и пиша трудно, но се надявам последния абзац да не съм го разбрала правилно. прегръщам те.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: