Мостът Мирабо


Под моста Мирабо, тече си Сена,
понесла спомена за нашата любов стаена.
Да помня или да забравя, че тъгата
се носи винаги след радостта в водата.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Ръка в ръка, очи в очи
да притихнем на моста построен от мечти,
докато вълните отнасят без глас
вечната умора в нас.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Последва любовта речното течение,
животът влачи се без вдъхновение.
Отплува любовта.
Остави ме с надеждата жестока
и ромоля,  както потока.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

Отминаха дни, седмици, години.
И въпреки, че много време мина
оназ любов, която си замина,
тъй както Сена си тече под моста Мирабо,
си спомням и в захлас,  повтарям аз.

Припада нощ, настъпва час,
когато дните си отиват,
а все тъй очаквам аз…

П.П. Този мой превод е препис.🙂 Оригиналът е при извора.🙂

П.П.П. Освен детски и котешки поназнайвам мрънкания и мъркания  на разни  други човешки езици.😉

Comments
3 Responses to “Мостът Мирабо”
  1. LeeAnn казва:

    e, айде сега…
    стари преводи😉

    Нещо новичко нямаш ли😆

  2. Тодор Близнаков казва:

    Благодаря ти ! … Прелест !!!!!!!!

  3. astilar казва:

    Дачи, старите преводи са като старото вино🙂 – колкото повече отлежават, толкова по-пивки стават.:mrgreen:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: