За пръв път е пролет


Всяка пролет посрещам така сякаш е първата.
На всяко късче синьо небе, което се подава иззад оловносивите облаци се радвам сякаш го виждам за първи път.

Всеки кестен разцъфтял в суматохата виждам за първи път.

Всичко цветно, предимно розово,🙂 ме радва за първи път.

И дори си намерих люляк, който още не са обрали, за първи път.

Не, не надеждата умира последна, а пролетта.🙂

Всяка пролет се срещам с деца в парка – за първи път.

Всяка пролет си мисля, че, може би, дано, въпреки, обаче, не се знае, откъде ще изскочи заекът, ако не с белите ръкавици, то поне с лале, глухарче или мечо грозде в ръка.🙂

Всяка пролет е първата, но докога?

Comments
4 Responses to “За пръв път е пролет”
  1. teo казва:

    Познато чувство🙂

    Завинаги естествено. Като завинагито в „Любов по време на холера“…

  2. Bearkis казва:

    Много позитивизъм и свежест!И чувството-познато!И благодаря за споделеното!!!

  3. Тодор Близнаков казва:

    Еееех, тииииииииииии …🙂

  4. astilar казва:

    Ех, аз🙂 Малцина, за да не кажа единици са тези, които ме разбират през седем изречения, но въпреки това, предпочитам да си остана „ех, аз“🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: