Рада, Пухчо и приятели


Неслучайните случайности, на които все им забравям научното наименование, са прекрасни! И се случват сякаш на шега, сякаш веселият живот ти изпраща специален поздрав.🙂

Последната започна на 1-ви април вечерта, докато се утешавах сам(а). Мълчаливо прочетох, разгледах, тайно харесах и не посмях да напиша коментар, защото то не бяха почти зайци, то не бяха марсиански видри, то не бяха жирафи със скъсени от кризата вратове (които не мога да намеря в момента). И така, чета си, гледам си, усмихвам се и се питам, абе само на мен ли тези мечки не ми приличат на мечки? Повиквам главния консултант, който скоро ще достигне до 120 сантиметра на ръст, но ги разбира мнооооого тия работи с мечките, и го питам (я питам, всъщност😉 ): Какво е това на снимката? Консултантът отговаря напълно непрофесионално, но пък съвсем подходящо за възрастта си: „Искам и аз такива прекрасни котки!“

После всичко става някак бързо и сякаш на шега – мечките се превръщат в котета, сменят имената си, Мария се съгласява да ни ги подари още на следващия ден. На следващия ден Кремена ме събужда в 8 сутринта с вик: „Мамо, успахме се, закъсняхме за срещата с Мария!“ От 8 до 12, 30 съм подложена на терапия за каляване на нервите, която включва многократно задаване на еднотипни въпроси: „Стана ли вече време да отидем на срещата?“, „Кога ще стане време да отидем на срещата?“ и още един – два, които съм забравила, защото все пак покрай Кремката съм с калени нерви.🙂

Рада и Пухчо са при нас. Обядваха с цветни кубчета, сервирани в съответстващи на пола им чинийки. След обяда подремнаха завити с меко одеялце. След това се запознаха с част от компанията, в която ще се усмихват занапред. След малко ще им чета приказка и дори съм удостоена с височайшото благоволение (не, това не е иронично) да гушкам един от двамата, когато заспивам.🙂

Ех, че е хубаво! – както казва Мария. Хубаво е да се събират децата заедно, за да си говорят/ играят.🙂 Толкова много неща искам да кажа наведнъж, че вместо публикация ви поднесох салата. Но поне вкусна салата, надявам се.🙂

Comments
7 Responses to “Рада, Пухчо и приятели”
  1. Мария казва:

    Ех, че е хубаво!🙂

  2. Милена казва:

    Снимките са пълен разкош, особено последната!!!

  3. Тодор Близнаков казва:

    ………………Прелест…………….Тихо стъпвам да не наруша идилията …….И..да Ви е хубавооооо…..:)))))))

  4. deni4ero казва:

    Прекрасна салата! Сладко-усмихната!

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] е висока почти метър и двайсет. Има я на снимка тук. Днес се запознахме и денят ми е […]

  2. […] съм. Причината е висока почти метър и двайсет. Има я на снимка тук. Днес се запознахме и денят ми е […]

  3. […] Неслучайните случайности, на които все им забравям научното наименование, са прекрасни! И се случват сякаш на шега, сякаш веселият живот […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: