8-ми м-т, преди, сега и утре


Бързо пиша, за да не се откажа и да изтрия всичко.

Преди. Спомням си един ден преди десетина години, когато имах много работа и освен това помагах на сестра ми за изработването на декори за нещо си. Ставах рано сутрин, прибирах се късно вечер. Вкъщи пълна бъркотия. За ядене – дръжки…
И… прибирам се вечерта или не, не се прибрах, а той дойде да ме прибере от там, дето маскарихме декорите… И, понеже – дръжки, нали…, хайде някъде, нещо, дето става за ядене. Палим Маруся, готина фордка (беше) и карам към центъра. Там се оказва фрашкано с коли. Е, т’ва пък защо, питаме се. И обикалям, обикалям, обикалям, докато намеря къде да паркирам, за да стигнем до „Жълтата крава“.

Сега. Пффф, пак е задръстено.  Дръжките стават за ядене. Бъркотията е ежедневие. Положението е  смърънгясано. Обаче мен в „Жълтата крава“ няма как да ме намерите…, защото и двете ни няма…

Утре. Е, няма да е точно утре…, но след десет години, примерно, ще си измисля отново, май, може би, дано…  какво да НЕ празнувам на 8-ми м-т.

Ааа, онова с бързото писане и триенето, което мимолетно споменах в началото е поредния женски трик. 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: