„Теория на облаците“


„Теория на облаците“
Автор: Стефан Одьоги (Stephane Audeguy)
Издателство: Факел Експрес

Вдъхновители на романа са облаците, които свързват в една обща история живота и съдбите на главните герои живели в различни времена.

Акира Кумо е моделиер, разказвач на истории и преследвач на облаци, който колекционира всякакви документи свързани с тях. Вержини Латур е новата библиотекарка, наета от Кумо, за да му помогне в подреждането на документите от колекцията му.
Съдбите на героите се разкриват пред читателя, благодарение на разказваните от Акира Кумо истории. През 19 век, Люк Хауърд изготвя класификация на облаците, като за първи път нарича с латински имена различните видове облаци – нимбуси, кумулуси, цируси, стратуси. Постепенно неговата терминология е възприета и от научния свят.
Художникът Кармайкъл, посвещава живота и творчеството си на опити да нарисува небесните форми.
Ричард Абъркомби предприема околосветско пътешествие в опит да усъвършенства класификацията и да състави албум от снимки на облаци, които да илюстрират терминологията. В резултат на неговите усилия е създаден тайнствен документ, наречен „Протоколът Абъркомби“, за чието съществуване знаят всички изследователи на облаци, но нито един от тях не го е виждал. Именно придобиването на това мистериозно произведение е цел на Акира Кумо, за да допълни колекцията му от документи за облаците. Виржини Латур е изпратена от моделиера в Лондон, за да се сдобие с протокола или поне да разбере какво съдържа ревниво пазения от наследниците на Абъркомби документ. По време на своето пътуване до Лондон – обичан и мечтан от нея град – Вержини вкусва от усещането за свобода. Изненадите се редят една след друга и протоколът разкрива необичайни тайни за автора си.
През това време, Акира Кумо се опитва да разплете нишката на спомените за своето детство в Япония.
Предложената от автора „теория на облаците“ се разкрива постепенно и ерудирано, за да разкаже, вплетени в една, различни истории, обединени от обожанието на героите към облаците, от увлечението им по ефимерното.

В свое интервю за френската телевизия „Арте“, Стефан Одьоги споделя, че в продължение на близо десет години е събирал документи с информация, която е трябвало да послужи за основа на романа, но за написването на книгата е използвал едва 20% от нея. Специално е обмислил начина, по който да поднесе на читателите своя разказ, за да опровергае наложеното от времето мнение, че науката е суха материя, а учените са скучни и студени хора.
Някои от героите на романа си имат прототипи или поне носят черти от характера, съдбата или професията на реално съществуващи хора. Такъв е Акира Кумо, чиито образ е вдъхновен от японския моден дизайнер Исеи Мияке.
За автора на Протокола, Одьоги  също е използвал реално съществуваща личност – Ралф Абъркомби, който два пъти е обикалял света и е изготвил албуми със свои снимки, които се съхраняват в архивите на лондонската библиотека. За разлика от своето литературно отражение, Ралф не се е интересувал от хората и героят на Одьоги няма много допирни точки с историята на действителния пътешественик.
Героят Кармайкъл, посветил живота си на рисуването на облаци е вдъхновен от художника Джон Констабъл, който действително е рисувал облачното небе над Хемпшир, но не е бил обзет от лудостта на Кармайкъл.

Самият Одьоги е почитател на англосаксонската литература и особено на Джеймс Джойс,  чието влияние може да бъде усетено в стила на романа.

Препоръчвам „Теория…“-та на почитатели на небето и облаците; на хора, които обичат да разглеждат детайлите под лупа и са понякога склонни да се вманиачат в наблюденията си; на почитатели на стила на Джойс.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: