Анкетата за цените. Ъ…, пардон, ценностите- продължение


Във вчерашния разказ пропуснах (съвсем умишлено) да спомена за реакцията на един татко при получаването на анкетата,  а именно произнесеното (но не пред учителката) възклицание под форма на въпрос: „Е, кв’и са тия глупости?“ Не споменах, за да може, който иска да каже нещо, да не се влияе от чуждото мнение и да бъде максимално безпристрастен, и обективен. Реакцията сама по себе си е красноречива и няма нужда да я коментирам тук.

Аз лично попълних отговори на някои от въпросите и приложих статията, както бях решила. Бях лаконична – на въпрос 1 и 5 отговорих, че не ги разбирам; на въпрос 4 не отговорих, защото считам приложената статия за достатъчно красноречив отговор; на въпрос 2 отговорих с няколко думи (едната беше „откровеност“, за която е спорно, дали изобщо е добродетел); в отговор на третия въпрос изброих няколко думи, които не са качества, а по-скоро описват действия и отношения, с които детето ми се справя успешно според мен.

Когато, вчера следобед, отидох да взимам дъщеря ми от детската градина, носех със себе си скиците на нещата, които ще правя за пролетния празник на хлапетата и с учителката обсъждахме тях в продължение на най-малко половин час. Анкетата и статията дадох чак преди да се разделим, с уточнението, че статията я прилагам във връзка с анкетата, а не за да видят колко съм умна.🙂

Докато приготвях детето за тръгване, подслушвах разговорите на останалите родители с учителката и отговорите им на въпроса, дали са донесли попълнената анкета. Установих, че им липсва въображение, доколкото отговорите си приличаха: „О, не знам, аз не се занимавам с това. Занимава се майка (баба, баща, дядо, кака (!)) му/ú.“; „Ама сутринта не ви ли я предаде … (следва отново изброяване на списъка с роднини)?“ Стана ми жал… най-напред за учителката, която няма да успее да събере анкетите в срок (ако изобщо ги събере и след него), ще си остане без обратната връзка, която явно ú е необходима (иначе едва ли би ни занимавала с „глупости“) и ще трябва да се опита да си свърши работата, както и доколкото може, без съдействието на родителите. Усещането ми беше, че учителката се моли на родителите да ú помогнат, за да възпита децата им. Стана ми жал и за родителите, защото никой от тях не пожела да бъде откровен и да каже: „Не мога да попълня анкетата.“, „Не ми харесват въпросите и не искам да попълня анкетата.“ или нещо друго, което да изрази отношение. Вместо това видях безразличие и чух оправдания, някои от които вероятно не са и истина. Не на последно място ми стана жал за дечицата, които в крайна сметка са жертвите, както на лошо подготвената анкета, така и на демонстрираното от родителите им безразличие. Дечицата не просто са невинни, те са изкупителни жертви.

Същата учителка ме посрещна и поздрави с усмивка тази сутрин, и никак не беше сърдита, че съм претупала отговорите на въпросите от анкетата. Дори ме попита, дали бих се съгласила да им съдействам следващият път, когато се налага да изготвят въпроси към родителите. Естествено, че бих, при това с удоволствие!

И след цялата тази история (която може и да има още продължения в зависимост от развитието) си мисля, че тя отново потвърждава моята теза – родителите, в голямата си част, са безразлични към образованието и възпитанието на децата си, могат, но не искат да вземат участие и да понесат отговорността за него; от друга страна учителите, в голямата си част,  имат желанието да свършат работата си, не се опитват да избегнат отговорността, но не винаги могат да го направят, поради отсъствието на подходящи условия (материални) от една страна и съдействие от страна на родителите от друга. Така се образува един порочен кръг, в който липсата на диалог не води до нищо конструктивно, а напротив руши и потърпевши са дечицата, които утре ще бъдат обвинявани, че са незаинтересовани, невъзпитани, необразовани и т.н., Потърпевши са бъдещите младежи, срещу чието поведение и недостатъци утре ще се изправим, за да се „борим“, вместо днес да участваме в изграждането на характерите,  светогледа и ценностната им система.

 

Comments
3 Responses to “Анкетата за цените. Ъ…, пардон, ценностите- продължение”
  1. Милена казва:

    Рал, за съжаление си е точно така – родителите са незаинтересовани и не искат да поемат отговорност дори за собствените си деца. Не мога да си го обясня това. Госпожите в градината на малката ми дъщеря бяха толкова притеснени на родителската среща, когато трябваше да избираме родителски актив и представител в настоятелството, а след като се самопредложихме – толкова облекчени! Сякаш става дума не за децата ни, а за… и аз не знам. Надявам се все повече родители да не са безразлични към образованието и възпитанието на наследниците си, ако искаме тая държава да я бъде.
    Браво, че ти толкова активно предлагаш съдействието и помощта си. Току-виж и другите покрай теб прихванат:)

  2. Тодор Близнаков казва:

    ……………Горд съм с теб !!!! ………..

  3. Таня казва:

    Ралица, много се радвам, че има хора като теб! За това все още с желание ходя на работа всяка сутрин и всички проблеми и несгоди не са ме отказали!
    Колкото и да е трудна връзката между учител и родител тя все пак не е непостижима. Трябва да работим в тази насока, но и от двете страни.
    Още веднъж благодаря, че има родители като теб, които се отнасят отговорно към възпитанието и отглеждането на децата си, а не ги оставят да бъдат просто консуматори. Миналата и тази седмица отново бях в дилема относно продължаването на тази професия, но след като прочетох написаното от теб се обнадеждих и зарадвах, че не всичките ми усилия са напразни. Радвам се, че те познавам!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: