Ценно, безценно, обезценено…


От три дни се взирам във въпросите от една анкета и се чудя, дали и как да отговоря… Срокът за предаване на попълнените анкети беше днес сутринта, но нито един от родителите не носеше своята. Защо ли?

Преди да се нахвърлите върху родителите, за да поругаете тяхната незаинтересованост, ще изброя въпросите точно както са зададени в анкетата…, може пък да ви хрумне и някаква друга причина за неспазването на срока.😉

1. Каква ценностна организация налага времето, в което живеем?
2. На какви добродетели сте носители самите Вие?
3. В какво е добро вашето дете?
4. Как възпитавате нравствени качества у детето Ви?
5. Какво не одобрявате в поведението на днешната младеж, и срещу какво бихте се борили?

Ще разпечатам и приложа тази статия, която съм писала в началото на декември миналата година за babynet, със заглавие „Стойностите, които детето цени“. Мисля си, че тя дава отговор на част от въпросите от анкетата или  поне на тези от тях, които са зададени правилно:

Лесно ли е да възпитаме детето според ценностите, които ние ценим? До голяма степен силните и слаби страни на детето, характерът и поведението му са обусловени от генетични предпоставки. За много неща природата е по-силна от възпитанието. Трудно е да говорим за ценности в съвременното общество, където те понякога не достигат или са разбирани по начин, който не съответства на нашите собствени възгледи.

Съвсем нормално е родителите да изпитват страх, че няма да успеят да предадат на детето си своите ценности – доброта, разбирателство, приятелство, състрадателност, благотворителност, отношения към семейството и религията, отношение към околната среда, трудолюбие, почтеност и десетки други морални стойности, които ни съпътстват в живота. Някои родители се справят инстинктивно с това възпитание, други очакват някой друг (училището например) да поеме тази функция. Изследванията показват, че след периода на юношеския (тинейджърски) бунт, почти всички хора развиват ценностна система, която наподобява тази на родителите им.

Важно е родителите да осъзнаят своята роля за възпитанието на детето и да поемат отговорността за него. Някои препоръки на психолозите, биха могли да подпомогнат и насърчат родителите в тази посока:

  • Изяснете за себе си, какви са вашите ценности. Направете списък и се опитайте да ги степенувате по важност. Помолете и другият родител да направи същото. Възможностите са много – семейство, здраве,  религия, политика, учение, работа, околна среда, толерантност, добър вкус, обществена активност, взаимопомощ, трупане на пари и притежания и т.н. Сравнете двата списъка и обсъдете с партньора си различията в тях, така че в крайна сметка да съставите един общ списък на ценности, с които и двамата сте напълно съгласни. Целта е разминаването във вашите възгледи, ако има такова да не обърква детето.
  • Живейте според ценностите си. Не забравяйте, че вашият пример е изключително важен за детето. То възприема повече това, което правите, а не това, което казвате. Няма да го научите на толерантност, ако вие самият не сте толерантен. Нито на честност, ако заблуждавате служителите в киното или транспорта за възрастта на детето, с цел да платите по-ниска цена за билет.
  • Обяснявайте на детето. Говорете с него защо смятате, че е по-добре човек да бъде честен, вместо да лъже; защо е по-добре да бъде търпелив, а не агресивен и т.н.
  • Позволявайте на детето да доразвива вашата ценностна система и да добавя собствени стойности. Хората са различни, уникални, такива са и ценностните им системи. Можете да дадете на детето общи насоки и представи, но не можете да очаквате от него да не прояви своята индивидуалност. Вие като родител поставяте основата, допълнително влияние оказва средата – съученици, приятели, учители и от цялата съвкупност, детето самó намира стойностите, които да цени и които да го съпътстват през целия му живот.

Надявам се, разбирате, защо трети ден се взирам във въпросите и се чудя…  Любопитна съм, дали и как бихте отговорили вие, ако ви бяха задължили да попълните подобна анкета?

Comments
8 Responses to “Ценно, безценно, обезценено…”
  1. indra казва:

    а защо трябва да попълваш тази анкета?!

  2. astilar казва:

    Част от програмата на първа предучилищна група (5 годишни) е запознаването с ценностната система и по този повод всички родители трябва да попълнят въпросната анкета. Каква информация биха могли да извлекат от отговорите и как ще я ползват педагозите е отделен въпрос, на който не бих могла да отговоря.

  3. Споко, момиче, не си само ти. Аз, тъй като съм медиум знам какво биха отговорили хората, ако отговаряха честно. Средно аритметичният (!!) резултат би бил следния:

    1. Каква ценностна организация налага времето, в което живеем?
    Пари, пари и пак пари

    2. На какви добродетели сте носители самите Вие?
    1234,56 лева месечно

    3. В какво е добро вашето дете?
    Да арчи малко хайванина

    4. Как възпитавате нравствени качества у детето Ви?
    Ба, васпитаам го аз отде пък накъде аз тряя го васпитаам … Училището за ко е?

    5. Какво не одобрявате в поведението на днешната младеж, и срещу какво бихте се борили?
    Теа копеуенца ми са праат на тарикати нещо. Ма не моем се борим мноо щот ша изядем боя … Ма виж онва педалче … бе очилатото бе … на даскалите от третио етаж… редовно яде шамарите от мойто.

  4. vilford казва:

    Ууууу, че лесна анкета! Гледай:

    1. Каква ценностна организация налага времето, в което живеем?
    – По-ценните работи – в сейф, останалите – заключени в най-горното чекмедже.
    2. На какви добродетели сте носители самите Вие?
    – ВсЕкакви
    3. В какво е добро вашето дете?
    – Да се прави на добро (Майчичко, брей!)
    4. Как възпитавате нравствени качества у детето Ви?
    – С бой
    5. Какво не одобрявате в поведението на днешната младеж, и срещу какво бихте се борили?
    – Еми, много са млади. И нЕмат бръчки.

    Малеее, а в прогимназията какви ли анкети ни чакат! Започвам да се чувствам като онези блондинки, едната от които споделила, че си е правила тест за бременност, а другата съчувствено попитала: „И труден ли беше?“.

  5. Сега малко по-сериозно. Завиждам на хората от детската градина. Те ще получат определен брой анкети, които ще им дадат картина на едно подмножество от жителите на Стара Загора. Това си е вид проучване на общественото мнение. А въпросите в анкетата са важни. Например независимо дали човек има отговор на тях или не ще е добре да на види и други мнения. Ех, да можех да погледна листовете …

  6. astilar казва:

    Тъкмо щях да кажа, че Георги го разбирам, че се забавлява с отговорите си, защото на него нищо не му се пече (все още), докато Вилфорд е вече „на пангара“😉
    На мен също би ми било интересно да видя други отговори, но доколкото схващам ситуацията (с впечатления от тази сутрин) – няма върнати много попълнени анкети. По-късно през деня ще разкажа как приеха моя отговор.😉

  7. Само така изглежда, момиче, криво ми е. Но не защото всеоще-то не е дошло …🙂

    Чакам с нетърпение да разкажеш.

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] вчерашния разказ пропуснах (съвсем умишлено) да спомена за реакцията на […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: