Да се обърнеш назад с усмивка


Започнах да си водя дневници, да пиша из разни тетрадки още в детството. Един от любимите ми моменти от тогава, и до сега, е да препрочитам написаното в края на месец декември, за да си припомня събитията през изминалата година. Не бих нарекла точно равносметка това препрочитане, доколкото равносметки си правя доста по-често от веднъж годишно по различни поводи.

Преди да започна препрочитането днес, си мислех, че се подготвям за изпращането на една не особено весела и изпълнена с доста мрачни настроения година. И ми стана някак приятно, малко по-усмихнато и топло, защото открих не само тъга, дори съвсем не тъга, а по-скоро радост, романтика, творчество и приятели, които са ме подкрепяли през цялата година и благодарение на които мога да се обърна назад с усмивка, вместо с гняв.

Ето и моя своеобразен календар – дванадесетте публикации, с които си избрах да запомня 2010 година и които споделям отново, защото бих искала и вие така да запомните Раличка (a.k.a astilar) през 2010 година😉 .

Януари 2010 – Дарвин днес – разбира се, става въпрос по-малко за Дарвин и повече за Любов, с която не се бях срещала от много, много години. И очевидно съм била толкова доволна от срещата, че дори и снимките ми са се получили.😉
Февруари 2010 – Нула хора и пет човеци – една снежна, зимна неделя в парка и дървена философия, естествено.:mrgreen:
Март 2010 – На ръба – но не на нервна криза, а на пролетното настроение, съчетано с копане и разговори с дъщеря ми.
Април 2010 – Дъжд – този, който очакваме да спре, за да се порадваме на пролетното слънце, но и онзи, който мие улиците и хората, за да станат по приятни за разходки и общуване.
Май 2010 – Хартиени мъниста – или как едно хоби, може да се превърне в работа, приятна работа, в която да вграждаш обичта и усмивката си, за да доставяш радост.
Юни 2010 – Моят малък живот – загатване за нюансите в настроенията ми и поздрав с една прекрасна и любима моя песен.
Юли 2010 – Коя книга си избрах? – скокът на лисицата, за да достигне гроздето и да опита от сладостта му.😉
Август 2010 – There is no time, there is only weather – първата ми среща с Емо от Sky-camp, с когото за негова радост или нерадост😉 имам намерение да продължа да се срещам.
Септември 2010 – Специален ден – вълненията около светото кръщение на Дребосъчка, която не престава и до днес да разпитва и да се вълнува от иконите, музиката, църковните ритуали. Често ме изненадва с въпросите си и понякога не знам как да й отговарям.
Октомври 2010 – Чичковите червенотиквеничковчета – бижута, вдъхновени от една разходка на село, пълна с тикви, люти чушки, хризантеми и далии.
Ноември 2010 – Къде съм? – още едно „хоби“, което практикувам вече пет години и което също се превръща в приятен ангажимент (поне понякога), който позволява на човека (т.е. аз) да съчетава работата с отглеждането на най-любимото си същество.😉
Декември 2010 – Хвърляй зара, смело! – филмът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ ме настигна в подходящ за енергията и чувствата ми момент. Пожелавам си заряда, който получих от него, да ме съпътства през цялата следваща година.

Пожелавам на всички читатели да посрещнат с усмивка и добро настроение Новата 2011 година! Бъдете здрави, обичайте и бъдете обичани! Следващата година едва ли ще е по-лесна от тази, която изпращаме, но когато е лесно не е интересно😉

Comments
6 Responses to “Да се обърнеш назад с усмивка”
  1. deni4ero казва:

    Възторгната съм как не те домързя да приложиш всички тези линкове! Браво! Чудесна идея … ‘ма не и в моя свят … нещо аз и равносметките не се спогаждаме … Пожелавам ти чао😉

  2. astilar казва:

    Хахаххахаха, рошавичко, това не е равносметка.🙂 Документален преглед също не е. Календар на една отминала година, може би, но не съвсем. А ти щом не щеш да приемеш усмивката ми… Пфф… Чао, бамбина

  3. astilar казва:

    Рошавке, познай от три пъти, защо подчертах думата в последния ти коментар и защо програмата за проверка на правописа не я подчертава😉

  4. deni4ero казва:

    пустата й мануалност … макар че, според мене, ‘земи си смени програмата з а правопис, никога не знаеш кога ще изкочи заека😛
    Живо-здраво, любим астиларенко! Живо-здраво!

  5. Мила Асти, дано да има повече усмивки през следващата година – запомнени, защототе си се случват често, само дето ние ги забравяме. Прегръдки и до срещи🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: