Мамо, госпожата днес ме удари
Госпожата е онази – заместващата, заради която преживях (без повторение) филма.
Говорила съм си и с нея преди две седмици. Сподели, че не й харесва това, че децата в групата (30 хлапета) са научени от учителките си да се „изказват“, когато някое удари или нарани друго. Не получих отговор на въпроса си каква алтернатива предлага. Друга майка, която беше с мен каза, че и тя не одобрявала „изказването“. Точка. Аз не споря. (Ако не знаете, да знаете 😉 )
Днес Кремката и Ники изяли по един шамар зад врата, защото двамата се „изказвали“, оплаквали се на госпожата, че са се скарали за нещо си и в горещината на спора са си причинили и усетили болка. Не, децата не са били агресивни едно към друго. „Изказването“ е било опит да намерят арбитър за спора. „Изказването“ като практика на титулярните учителки има моето одобрение, защото може да насочи вниманието им към по-буйните деца, а също и да ограничи възможните наранявания между тях. Освен всичко „психолозите съветват“ 
, когато имаш проблем да го споделяш, а не да го задържаш в себе си. Задържането води до зацикляне на личностното развитие и до депресия (най-малко) 😉
Какво ще се случи утре?
Сутринта (7,30 е много добър час за драконите) ще разкажа на титулярната учителка за инцидента, причините и тинтири-минтири. Очаквам тя да повдигне рамене, защото нито е избирала заместничката, нито работи с нея в екип. Очаквам също да ми каже: „Е, спокойно, още малко и си оставаме само ние с децата.“ 🙂
Следобед, когато заместничката ми предава Кремката, ще я повикам, за да си поговорим. Баронът ще дойде с мен, за да се погрижи за Кремена, така че тя да не присъства на разговора ни. Тихо, кротко и спокойно ще й обясня, че удрянето на дете (макар и символично) е израз на безсилие, особено в ситуацията, с която тя очевидно не може да се справи. Ако се наложи ще цитирам текстове от Закона за закрила на детето. Едва ли ще се наложи… И не, целта ми не е да я смачкам, това е лесно, е евентуално да й помогна да бъде по-добър педагог.
И не, няма да й казвам какво ще й се случи, ако още веднъж си позволи да удари дъщеря ми.
––
Знаете си, нали 🙂
Разни хора, разни... 
адмирации за разумния избор на поведение, спокойното обясняване на ситуация определено ще й светне на даскалицата (или поне искрено се надявам), но … абе … как така ще ми плеска детенцето, бре????
Ох, заместниците винаги са лоша сделка… Просто не им пука. Успех утре, дано намериш балансирано и благородно решение:)
Напротив. Заместниците имат най-трудната работа. И надали не им пука.
Да, Свелина, този път съм напълно съгласна с теб. Трудно е с непознати, а още повече с непознати деца. А заместничката беше изненадана от разбирането ми, когато вмъкнах в разговора и тази нишка – за заместването.
Ако не ме разбере с думи, просто ще я плесна леко зад врата. Не, не се шегувам. С нейните камъни по нейната глава…
like, like, like, like ….
сложи си like buttoн след всеки коментар, pls, че се уморих да клатя глава в знак на съгласие …
Ъ? Защо си против това раздвижване на вратните и не само мускули? 😛
………….На добър час !…………..
По повод „с нейните камъни по нейната глава“:
Дете на наши познати, възпитавано в духа „не е хубаво да се биеш“, всеки ден се прибира бито от детската градина. Най-сетне на бащата му причернява и преподава разумният урок „щом те бият, ще се биеш и ти – имаш право да се защитиш“. Още на следващия ден госпожата ги посреща с оплакване: „Вашият син се хвърли да ме удря“. Сещате ли се защо? Госпожата решила да го възпитава с шамар. И до сега не мога да забравя самодоволната усмивка на бащата, докато обясняваше, че той го е научил така!
И не забравяй да подчертаеш на госпожата, че е голям жест от твоя страна, че не я правиш на бъзе и коприва пред дъщеря си. Защото като родител е твой приоритет да покажеш на детето си, че може да разчита на подкрепата ти, а не да пазиш авторитета на набедени педагози. 😉
like
Стига бе, хора, вие наистина ли обсъждате физически бой? Е, как ще паднете до нивото им? Директно жалба в Инспектората – те се плашат повече от това. Медии, родители – името им ще е опетнено, това е по-лошо.
Браво!!! Но не за това, че ще говориш с госпожата – все пак не си човек, а майка и си длъжна да го направиш. Не и за това, което ще премълчиш – дано поне го намекнеш, шото съм ти поръчал да ми пазиш принцесата докато порасте достатъчно и ще фърчи перушина като намина към Стара Загора. 😛 Браво за това, че детето ти казва, когато има проблеми, и ти вярва. Не, не е нормално и естествено, както изглежда на пръв поглед. За съжаление …
me like
Първо да кажа, че сутринта успях да проведа предвидената среща, а госпожата пое ангажимент деликатно да проучи ситуацията. За съжаление за следобед не можах да си осигуря придружител и не знам, дали ще мога да проведа втория разговор.
Вили, за мен е важно да пазя авторитета на учителите и изобщо да се държа уважително към хората. В противен случай не мога да очаквам, нито да изисквам от Кремена да го прави. Мисля, че за физическите разправи говорихме веднъж – аз съм категорично против тях. На дъщеря ми съм и обяснила да се пази от деца, които удрят и да не играе с тях, ако я бият, но не да отговаря на ударите с удар. За сега това върши работа, по-нататък ще видим.
Мем, всъщност – не. Първо, заради това, което написах току що в отговор на Вили и второ, защото съм в категория „комар“ 😉 и е несериозно да се опитвам, дори…
Георги, това е един много деликатен момент във взаимоотношенията. Прав си за доверието. Признавам си, че го градим взаимно и целенасочено с нея. Не знам, докога ще е успешно, защото е крехко нещо… доверието изобщо. 🙂
Деничеро, ей, наистина ще взема да ти потърся бутон. 🙂
Рал, а защо толкова се притесняваш да говориш пред Кремена? Нали ще си възпитана, но твърда? Нали ще се успокои, че я защитаваш? От скорошния ми опит съдя, че детето много се успокоява, когато „мама говори с госпожата“, за него това е много важно. А за нас е важно децата да имат повече вяра в нас, отколкото в учителите /по принцип, после в приятелите/ , не е ли така?
Меми, причините са няколко – първо чисто физически е трудно да се случи – мястото е малко, от този вход излизат деца от четири групи и става пълна лудница, защото никой не е кротък и тих. 🙂 Т.е. ако Кремена е там няма да чуе разговора със сигурност, но и аз няма да мога да го проведа пълноценно. Кремена така или иначе разбра сутринта, че говорих с госпожата, макар и да не присъства, така че, мисля че се чувства подкрепена. Другото, което си мисля е, че не ми се ще да се учи, че аз ще говоря винаги с госпожата, вместо нея. Т.е. струва ми се, че е по-добре да си обсъждаме нещата вкъщи и да решаваме как да постъпва тя, а не аз. (Не знам, дали ме разбираш.) Освен това, не е изключен оптимистичния вариант, госпожата сама да пожелае да говори с мен. И тогава, естествено ще говорим в присъствието на Кремена.
Така де, до около един час ще стане ясно…
Оптимистичният вариант + благоприятно стечение на обстоятелствата = изяснена ситуация
М, скука! Затова ли ни подгрява два дена? Драконите искат бой! :-)))
😀 like 😛
Меми, гледай този филм, ако не си – „Как да си дресираш дракон“. Изобщо не е скука, а боят е… недоразумение, което се случва в резултат на слаба, лоша, отсъстваща, липсваща комуникация.
оф, много like
От мене много like (знаете, че съм фен на драконите 😉 )
Иначе – за мен ходенето на градина е много важно и го казвам от гледната точка на пораснало дете, което е ходило редовно на градина, спомня си тези мигове и им се радва. Учителките ми бях страхотни и се отнасяха към нас като към големи хора – мисля, че градината носи голяма част от отговорността за това, което съм сега. Подкрепям идеята, че при проблем трябва да се говори с детето (за да усети подкрепата), но след това да се оправя само. Иначе имам пример и с тежкия вариант – една учителка беше стреснала сестра ми в яслата (така и не стана ясно как) и тя категорично отказа да ходи повече. Тръгна на градина малко по-късно, но за щастие там нещата бяха нормални. Но отношението и на родителите ми към възпитанието на сестра ми вече беше различно – те я защитаваха, те говореха с учителките или родителите – според мен има разлика. (Съжалявам за дългия коментар)
И последно – много се радвам за оптимистичния вариант! 🙂
да не забравяме, че понякгоа е възможно да се е счпил трансформъра, който превежда различните езици, на които говорят драконите …
Жени, знаем, как да не знаем? 😉 Точно от теб тръгна драконската „жилка“! 🙂
А оптимистичния вариант си го беше подготвила Кремена, споменавайки пред госпожата някои елементи от разговора ни, така че, когато аз се появих с царственото си спокойствие 😉 тя вече си беше припомнила ситуацията, в която главните герои са усетили болка.
блъска в неистов несвяст от кеф бутона like при думите:
„А оптимистичния вариант си го беше подготвила Кремена, споменавайки пред госпожата някои елементи от разговора ни, така че, когато аз се появих с царственото си спокойствие 😉 тя вече си беше припомнила ситуацията, в която главните герои са усетили болка.“