Филмът „Не иска-а-а-ам на де-е-е-етска гради-и-и-ина“


Ако заглавието не ви е познато, значи нямате дете или то още не ходи в детска градина. В такъв случай можете да продължите да четете спокойно, защото разказът ми за този филм не съдържа спойлер. Ако пък ви е познато заглавието, отново можете да продължите с четенето, защото сценарият би могъл да се развие и в други посоки в зависимост от възможностите на участниците във филма.

Да започна от там, че в началото на есента дъщеря ми тръгна на детска градина (сори, но разказът за избора между училище и градина пак се отлага, защото просто не е по тази тема). Започна да ходи с голямо желание, интересно й е, сприятели се бързо с децата, с госпожите се разбира, аз нямам морални и ценностни противоречия с възпитателните им методи, дори одобрявам подхода им към децата и начина, по който успяват едновременно  да респектират, забавляват и утешават хлапетата, битовите условия в градината са чудесни – ремонтирана е, обзавеждането е ново, имат си телевизор с DVD, музикална уредба, много играчки и книжки, (на децата е разрешено да носят музика, филми, книжки и играчки с единственото условие – да ги споделят с другите деца), храната в менюто е балансирана и в него са включени, освен месо, зеленчуци и плодове; едицинската сестра е изключително любезна с родителите и внимателна с децата.  Уточнявам, че става въпрос за обществена, а не частна детска градина и ние целокупно сме доволни и щастливи.

Ясно е, че след това описание, викът от заглавието на филма не е предизвикан от някаква обективна причина и мен не би трябвало да ме притеснява. Това е ясно не само на мен, а и на дъщеря ми. Хлапетата са хитри и изобретателни, а родителите трябва да бъдат любящи и търпеливи. Това изречение напоследък ми става все по-любима част от длъжностните характеристики или в случая описанията на ролите.🙂

Често успявам да се справя с мрънкането още в зародиша и преди да се е проявило – гушкането, гъделичкането и целуването, успокояват и събуждат дъщеря ми. Понякога в установяването на утринна бодрост се включва и котаракът, за когото този час (7 сутринта) е любимо време за игра – разнасяне на пантофи из спалнята, събаряне на предмети от нощното шкафче, подскоци с подърпване на въжетата на щорите.🙂 Разбира се, случва се да не успеем и двамата да събудим кака му и тогава ми се налага леко да я побутвам и подпирам по пътя до тоалетната и банята, като не спирам да редя успокоителни мантри, които далеч не са адресирани единствено към нея. Обикновено в края на утринния тоалет сме успели да прекратим хлипането и преминаваме към убеждаването, че трябва да отиде в детската градина – тук си помагам с любими играчки, филми, книжки, които да занесе и покаже на приятелите си; с разрешение за разкрасяване на ноктите с малки цветчета – лепенки за маникюр; с разкази за това, какво предстои да правим или готвим вечерта, когато отново се прибере вкъщи; с обещание за куклен театър в събота или разходка в зоопарка; за нов филм, който ще гледаме заедно в неделя и всичко, което ми хрумне и което знам, че е изпълнимо.

В денят, когато бе създаден филмът, обаче, никой от методите ми не проработи и плачът придружен с повтарянето на „Не иска-а-а-ам на де-е-е-етска гради-и-и-ина“ продължи и след като излязохме от къщи и се качихме в колата, продължи почти до средата на пътя към детската градина и внезапно спря. Пред детската градина дъщеря ми слезе от колата видимо унила и сънена. Влязохме вътре, сменихме пантофите, погушках я отново за успокоение и с обяснения, че днес ще я взема по рано, защото ще ходим на изложба следобед. Нито една от потъналите й гемии не изплува и тя продължи да си тъгува за тях, седнала на дивана и без намерение да се качва по стълбите към вратата на стаята. Тук на помощ ми се притече милата медицинска сестра, която хвана малката за ръка и се качи заедно с нея до гардеробчето й, където трябваше да закачи якето и обувките. Останах да чакам да се покаже госпожата, за да прибере дъщеря ми и още едно момиченце. Ето тук има едно малко отклонение от описаната в началото райска картина, което принципно не е повод за протест или недоволство от моя страна. Госпожата, която е титулярен учител в групата на дъщеря ми е излязла в отпуск и я замества друга госпожа. Първо – естествено, че ще излезе в отпуск, всеки има нужда от почивка, второ – заместничката е мила с децата. Недоразумението идва от там, че новата госпожа не познава добре децата и не може да разбере всичките им настроения, а още по-малко да се справи успешно с тях. Това е второто нещо, което е ясно не само на мен, а и на Кремена, която с наведена глава, сълзи в очите и скръбен глас съобщава на госпожата, че я боли глава и й се спи. Госпожата ми предава съответно репликата, придружена с  толкова безпомощен поглед и учудване – какво да прави, че ми стана жал за нея. Тъй като сестрата все още е до мен и чака финала на филма, казва на дъщеря ми да слезе, за да я прегледа, задава и няколко въпроса и споделя, че според нея детето няма проблем и мога да я оставя, а ако по-късно се наложи ще ми звъннат, но пък в този ден нямало да има занимания, защото децата се подготвят за изложбата и концерт, така че с отсъствието от градината то няма да загуби нищо.

Мога да си позволя детето да остане с мен през деня и казвам на дъщеря ми да се качва и да се облича, за да се върне с мен вкъщи. На лицето й грейва най-широката усмивка на света и единствената причина да не се затича по стълбите е все пак продиктувана от страха да не променя решението си. Оценявам по достойнство спектакъла, сестрата също, но решаваме, че е по-добре да не променям последното си решение и си прибирам детето с мен.

Вкъщи премерихме температурата и проведох още няколко „прегледа“, за да разбера, дали все пак няма главоболие.  Всичко си беше наред. Да, оказа се, че наистина й се спи и след като закуси спа още два часа. Това беше единствената й привилегия за деня, а през останалата част, докато дойде времето за откриването на изложбата й се наложи да търпи известни ограничения и да се съобразява с мен, за да мога да си завърша работата навреме и да я заведа на изложба. Ограниченията ги наложих като възпитателна, а не наказателна акция и с цел да не участвам повторно в този филм.

Любопитна съм, какво ли ще измисли следващия път, но не много любопитна.🙂

––––––––

До следващия път, можете да ме намерите на обичайните места😉

http://www.babynet.bg/
http://svejo.net/site/www.babynet.bg
http://apps.facebook.com/blognetworks/blog/babynet.bg/

Comments
6 Responses to “Филмът „Не иска-а-а-ам на де-е-е-етска гради-и-и-ина“”
  1. Тодор Близнаков казва:

    …………….Благодаря ти !!!! ….Готова си за..Романа….или Разказа…( и почти съм сигурен, че Те живеят в някое ъгълче в Душата ти )….На добър час !

  2. teo казва:

    Следващият път изглежда неизбежен, така че по-добре да си любопитна🙂 Какво да прави човек като си е отгледал такова ангелче – да му слага ограничения, за да става още по-ангелско😉

  3. deni4ero казва:

    помисхлих, че медецинската сестра влиза в менюто … докат’ зацепя …

  4. luluto казва:

    Ох този филм съм го гледала:) Първият път почти 5 години всеки ден, без лятото когато градината почиваше:) Вторият път го гледах само 1 година преди да преместя диването в частна градина. Голям гърч и зор за мен, обаче милото е повече от щастливо:)

  5. astilar казва:

    luluto, добре дошла тук! Блогът Ви ми харесва, дори повече от харесва, поради което заема почетно място в рола.🙂 Съжалявам, че не сме се разговорили по-рано. Но сте чела избирателно статията (и не, това не е упрек), иначе щяхте да разберете, че нямаме проблеми с градината, още по-малко намерения да се местим в друга, било държавна или частна.

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] Госпожата е онази – заместващата, заради която преживях (без повторение) филма. […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: