„There is no time, there is only weather!“


N. B. Заглавието е цитат от Парапланеристкия речник на Дачи, който препоръчвам да прегледате преди да продължите да четете по-нататък, да се консултирате с него, ако нещо от моите смешки в следващото писание не ви е ясно и да разучите подробно, преди да се запътите към Сопот.🙂

– Ти само така ли си? – попита ме с поглед вперен в сандалите.

Бяхме трима, точно до изхода от станцията на лифта, когато Емо възкликна: „Я!“ Отвори врата, излезе навън, погледна. Видях и аз – вятърът внезапно беше утихнал. Бързо се шмугна вътре, грабна раницата с крилото и рече: „Давай!“
Вече „дала“ мълчаливо, плътно следвайки го към старта, дочух въпроса на Ели: „Ще ме изчакате ли?“ и отговора на Емо: „Не!“
Тогава разбрах и не, думата не е разбрах…, че имаме няколко минути, за да излетим или да слизаме пеш. Разбрах, че имаме избор и избрах.

На склона за старт Емо разгъва крилото, а аз питам, дали мога да помагам с нещо и с половин уста споменавам, че няма да летя за първи път. Моментът не е никак подходящ, за да се правя на отворена, а и то първия ми полет… полет ли беше…😉
– Тогава се обличай! – подава ми каската и „канапето“😉 , които светкавично нахлузвам и закопчавам, сякаш цял живот само това съм правила.

Крилото е разстлано, двамата сме екипирани, Емо проверява, дали съм се  облякла правилно. Закопчава една малка джиджавка, която съм пропуснала.

– Сега! Тичай! Не, не сядай, тичай!
Тичането е лесна работа, да ви кажа, когато бягаш към, а не от. ;)  И „цялата“ философия на тичането  е да се опитваш да стъпиш здраво на земята, докато това, което ти пречи не се изпълни с достатъчно сила, за да те издигне над нея.

– Готово! Седни назад! – чувам гласа на Емо – Тук долу вдясно, можеш да видиш…
Дружно се разсмиване на опита му да подхване присъщата за тандемен полет „беседа“.
– Ама, нали сега просто слизаме? – питам.
– Да, но можем да се наслаждаваме на полета! – и се завъртаме леко в западна посока, където небето червенее зад облаците и е много, много красиво!

Летим, Емо снима облаците, аз слушам аплодисментите на вятъра. Оглеждаме се, дали някой от останалите крилати е успял да излети след нас.

Някъде в средата на „пътя“ сме, когато Емо вади радиостанцията:
– Киро, Киро, как е поляната?
– След десет минути ще ти кажа, че сега не съм там.
– Добре, аз след две ще съм кацнал.

– Искаш ли за разнообразие да не кацаме на поляната, а ей там?
– Зарежи тия приказки за разнообразието, много ясно, че ще кацнем, където е възможно.
– Ей!
– Да увисвам ли вече като пране или ще се пригъзяваме?
Пауза.
Леко се спускаме над тревичката в страни от калния, заради дъжда път.
– Сега може да се изправиш.
Изправям се и стъпвам на земята. Права, здраво, без крачки. Като пирон в кисело мляко. Като в анимационните филми. Като… абе с усещането, че не съм се отделяла от нея.🙂

– Обаче сега не сядай, а опъвай напред, както при излитането. Искам да прибера крилото, (което е още над нас) за да не се изцапа в калта. Точно така! Готови сме!

Свалям каската и „канапето“. Емо се обажда отново на Киро по радиостанцията.
– Ние кацнахме в нивичката,  отиваме във вилата, обаче сме много жадни, та ако може да вземете нещо за пиене и да дойдете.
– С кого кацнахте? – пита Киро
– Как с кого? С Ралица.
Питам, дали може да получа радиостанцията и я получавам, много ясно, с инструкции за натискане и пускане на копчето. Ей, сложна работа са това радиостанциите😉
– Киро, там ли са, как са моите хора? Може ли да дойдат и те с вас?
– Добре са, разбира се, тук са, да, идваме заедно. (и звънтящото гласче на Кремена – „Да, мамо, добре сме! Мама, мама е кацнала!“)

Емо започва да сгъва крилото.
– Сега ще направим едно малко по-странно сгъване, обаче…
– Добре де, обещавам да не казвам на никого и да не си сгъвам по този начин чаршафа.
Този път помагам и без да питам Емо ми казва какво да направя.🙂
– Подай ми това. – посочва
– Пасажерската сбруя ли?
Престава да сгъва за миг и ме поглежда.
– Да, права си. Не се казва това, а пасажерска сбруя.
После сгъваме заедно крилото. Не го слагаме в тънкия калъф, защото е мокър и може да повреди крилото. Прибираме каските и внимателно закопчаваме ципа, за да не защипе крилото.

За първи път се докосвам до крило.

П. П. Това трябваше да е последната част от разказа ми, но няма да бъде и не само, защото той е безкраен, а и защото има още толкова много емоции и благодарности, които не можах да вместя в него…, че просто си тича към продължение.🙂

Comments
14 Responses to “„There is no time, there is only weather!“”
  1. deni4ero казва:

    ейййййййй … ‘ма, мноу си отворена – пасажерската сбруя … брех …😆
    С всеки разказ ме оставяш с огромна усмивка от въление, невероятни картини и емоции … е, па … време ти е да си ‘отворена’😉 лов ю и стига се мота с продължение, сега, след като вече си сгънала пасажерската сбруя и си се докоснала до Крилотооо (страхопочитание ли долавям?)

  2. Меми казва:

    Ами Емо? Емо, дето хората половин живот чакали да летят с него!… Страшна работа! :))))) А, да, и продълженията – ти какво, да не пускаш Листопад, а! Я бързо пиши всичко от-до, че публиката (особено в мое лице) започна да губи търпение, както вие сте губили височина, хахах… (видя ли, мене ми не требе речник, пиши)

  3. astilar казва:

    Деничеро, ама много улавяш, бре!😉 И… ъ… участвала в сгъване на крилото и прибирането му, заедно с двете сбруи и каски – пилотските и пасажерските.😉 (Това ти го казвам, докато не е кацнал главният редактор😀 ) Лов ю ту!🙂 10х
    Меми, надявам се, че става поне малко ясно, защо чакат да летят с Емо. (То и аз ще трябва да почакам до следващия път.)🙂 За публиката не знам… останаха само финалните надписи, в които се изказва специална благодарност, малко коментари на зрители, които ще предавам от трето лице, защото по разбираеми причини не съм ги чула лично и няколко похвали, които са си чисто фукане😉🙂 А височина не сме губили, спускахме се, което е съвсем различно от губенето на височина (може би не е зле все пак да прегледаш речника😉😆 )

  4. вили казва:

    Не ти завиждам, а ти се радвам! Ама многооооооо!

  5. LeeAnn казва:

    аз ще замълча🙂🙂🙂🙂🙂🙂🙂🙂 😉😉😉😉 😛😛😛

  6. astilar казва:

    Благодаря ти, Вили!🙂
    Хм, Дачи, красиво мълчиш!🙂😉😛 Ама, като се докопам следващия път до радиостанцията… ще си кажеш всичко.😆

  7. deni4ero казва:

    Бреййййй … тоя Емо много ви гърби, бре. Прякорът да не му е Гърбич?

  8. LeeAnn казва:

    Емо? е, тук вече сгреши. ФАТАЛНО :>

  9. astilar казва:

    Деничеро, даже не разбрах, откъде ти хрумна тази идея? Но продължавам да си мечтая да се запознаеш лично с Емо, за да осъзнаеш фаталната грешка.🙂
    Хахааха, Дачи, непоколебима и категорична.😉

  10. deni4ero казва:

    еййййййй … добре, че има изобретения като телефоните, та сега ми хлопа нормално сърцето с тия ваши завоалирани изказвания … Ми, как откъде – тва сгъни, онва не така, айде сега две пасажерски кво им беше името, говори по радиостанцията, донесете мезета … ей от там ми хрумна, но съм убедена (СЪМ), според вашите иначе така ФАТАЛНО категорични заклеймявания, че Емо е душицата на тайфата. Не ви е срам! Да го карате да изглежда така кръвожадно безпощаден.

  11. LeeAnn казва:

    хахахах
    е, Деничеро, поне не можеш да се оплачеш, че кръвта ти не се движи ;)))))
    (истински ме развесели по телефона)

    ето тук, част от „тормоза“, в снимки: http://picasaweb.google.bg/daniella.sokolova/HowToFoldUpAWing#
    ;)) това е първият ми урок (от Емо) на тема „Как се сгъва крило“😉

  12. deni4ero казва:

    еееййй, много голямо хвърчило, бе, хора …

  13. astilar казва:

    Хи, хи, Деничеро, свиквай дорде е време с лъвския хумор, за да не те изненадат Любо и Дени по никое време.😉 И това се казва планапланер, дори Кремена знае.😀 Както знае кой е Емо и…
    Дачи, доста младеете и двамата на тези снимки.😛 Май се радвам, че не присъства на „нашето“ сгъване, че щеше доста да накърни чувството ти за справедливост.😉🙂

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] гроздето и да опита от сладостта му. Август 2010 – There is no time, there is only weather – първата ми среща с Емо от Sky-camp, с когото за негова […]



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: