Нова мода „шанти клер“


Ако ходите в Сопот, без значение дали на пикник или за да посетите къщата музей на Иван Вазов, си носете за всеки случай панталони, чорапки и маратонки. В Сопот е пълно с летящи диванета и изобщо не можете да предположите, откъде ще ви   сполети някое. А ако ви сполетят повече от едно… Хи, хи, хи… да, точно – да се усмихвате е единственото нещо, което можете да направите в отговор.

Това, че дънките са ви с около три номера по-големи не е проблем. Просто, защото дънките имат много часове във въздуха и сами по себе си са специални. Това, че сандалите са ви с половин номер по-малки също не е проблем, особено щом собственичката им ги предлага с ентусиазъм и въодушевление, дори се заема да документира подробно събитието – превръщането ми от фльорца или козица (както сестра ми нарича приносителите на рокличка и чехлички) в ухилен и треперещ от вълнение манекен на новата мода Шанти Клер.*

Пиша това преди да съм видяла снимките. Поради отсъствието на огледало на поляната и присъствието на десетки  същества, които не съдят за човека по външния му вид, нямах представа как изглеждам отстрани. Имах представа как се чувствам, а именно – СТРАХОТНО и точно това е важно. (Усещането, а не видът, ако някой не ме е разбрал.)

Докато се дегизирам, обяснявам на Дачи как работи фотоапаратът ми или по-точно как не работи. 😉 Инструктирам я да снима кацането ми. О, наивната аз! 😉 🙂

Вече дегизирана чакам в компанията на Дачи и още двадесетина усмивки да пуснат лифта, който да ни отведе до старта. През това време се крия старателно от Кремена, която от своя страна изобщо не ме търси, защото търчат по поляната и околностите с новите си приятели Веси и  Максим. 🙂

Точно преди да се запътим, в очакване седалката да ни чукне по дупетата, за да се настаним удобно в нея, Дачи казва на Емо: „Искам да я чуя как вика!“. Отново усмивка.

– Да започвам от сега, ако искаш. Поне със сигурност ще ме чуеш. 🙂

Така в шеги, закачки и облечена по последния писък на модата, поемам по лесния път към върха.

* В свободен превод Шанти Клер е Летящо Диване. 😉

П.П. Ето и снимките. Както се казва в една приказка – имам само тринки, но са ми добринки. :mrgreen:

Advertisements
Comments
18 Коментари to “Нова мода „шанти клер“”
  1. deni4ero каза:

    Ама, верно си диване … кой отива на балкан по рокличка и джиджани сандалки? Козице моя … Невероятно усещане представяш и съм убедена, че, колкото и да си дарена с дар слово, показваш една шестнайста от изживяното 🙂 Glad 4 u!

  2. LeeAnn каза:

    аааа, моля, моля, летящото диване си ти 🙂
    и бъди благодарна на деничеро, че те кръсти“ диване“, а не „канапе“, че тогава щеше зор да видиш 😉
    колкото до викането – дължиш ми реванш 😉 :Р

  3. Меми каза:

    Хахахаха, уникално смешна! Кхм, така де… извинете, но не се сдържах. Браво, Дачи! :)))))))

  4. deni4ero каза:

    да, бе, верно, кво стана с викането, нищо не си казала … канапето ми то :mrgreen:

  5. astilar каза:

    Деничеро, как кой? Аз, разбира се! А че съм диване не отричам…, 🙂 няма да се лъжем, нали така. Изживяното не може да се изрази с думи.
    Дачи, 😀 прекрасен жокер си ми дала! И, ей, няма угодия! Но от друга страна е много вероятно да получиш реванша, който не ти дължа. 😛
    Мем, за какво се извиняваш? 🙂 И ако искаш да знаеш, детето щом видя снимките ми каза – „Много си красива, мамо!“ 😛

  6. Меми каза:

    Боже, боже, миличките ни дечица, колко обично са заслепени по отношение на нас :-))))))

  7. astilar каза:

    Хе, хе, Мем, изненада ли ме отговорът ти? Как мислиш? 😛 😉
    И да добавя, че не всички деца възприемат майките си така.

  8. Меми каза:

    Мм, наистина ли? Значи нашите са щастливи и значи, че ние също ги засилваме, за да са те толкова позитивни:) Поне при нас е така и с това си обяснявам днешната реплика на дъщеря ми към племенника ми – Дани, ти имаш много хубава и млада леля. Хахахаха…

  9. astilar каза:

    Хахахаха. Дали са щастливи нашите ще разберем след години. А дали обичта и щуростта (е, няма такава дума 🙂 ), която с намигване им „сипваме“ в храната е позитивна или ще я отрекат, за да я заменят с нещо друго… ами ще разберем пак след години… канапета, мили. 😉 🙂

  10. Меми каза:

    Защо пък след години? Признак за щастливо дете бил когато то рисува дъги. Криса ги лепи навсякъде, а Крема? 😉

  11. Меми каза:

    В нищо не съм сигурна, дори и какво имаш предвид! :))) Ама живея с това, хахаха… Не е лесно, Шантиклерке:)

  12. astilar каза:

    Да, не е лесно 😉 , но от друга страна… Животът е прекрасен, защото, въпреки и ако… тук…

  13. deni4ero каза:

    Къде попаднах, Мале, къде?

  14. вили каза:

    Радвам се искрено за теб, за преживяното и съм сигурна, че е било още по-приказно от описаното! Животът е хубав с приятели!

  15. astilar каза:

    Деничеро, какво питаш не разбрах? 🙂 Дънките на Киро ще са в Сопот през следващите седмици, та ако щеш да знаеш къде си попаднала, моЕ да се възползваш. 😉
    Вили, Вили, която ПЪРВА чу гласа ми в телефонната слушалка малко след кацането. 🙂 Да, прекрасен е, защото и въпреки 🙂 Не, че не се повтарям, ама хайде, от мен да мине 🙂

Trackbacks
Check out what others are saying...
  1. […] да ми се доверявате , а защото напоследък законите на ШантиКлер повеляват: „Разкажи за приятните изненади, които си […]

  2. […] Нова мода „шанти клер“ […]…



Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: