Рошав


Присяда до любимото ми шезлонгче и казва тихо и кротко:
– Здравей, честит рожден ден! Хайде да летим!
Киро гледа дяволито застанал прав до него. Дачи-то пои децата на парапланеристките на чешмата, докато те се реят из небесата.
– Ъм, ама аз… Не съм подходящо облечена… И дойдох не с тази, ъ…
Поглеждам безпомощно Барона и той добавя услужливо:
– Нагласа.

С Барона често не се налага да си говорим с думи. Преди да чуя подсказаната дума, видях – страхотно, завиждам ти, че ще летиш отново и да, ще пропусна предаването на онзи мач по телевизията. 🙂 😉

Рошавият рече:
– Хм, сигурна ли си?
Погледът на Киро – Не може да бъде! Кой би отказал да лети? 🙂
– Ама аз наистина…

В този момент срещам погледа на Дачи и размахвам десен пилешки мускул насреща й. Тя се досеща светкавично за причината и се залива от смях. Пристига до нас и подхваща:
– Хайде ставай, не се мотай. Кой номер обувки носиш? Моите ще са ти големи. Обувай дънките на Киро.

Дидка, дето цял ден я болеше коремчето, изведнъж живна и ми предложи сандалите си.

– Добре, ще летя.

Рошавият ми се стори доста по-принадлежащ към моята кръвна група от пилота, с който летях за първи път.
Няма нищо случайно 🙂

–-

След вторник ще продължа с разказа. Ще се опитам да го завърша до петък, но не обещавам.
За да летиш е нужно търпение, за да пишеш – също. 😉

Comments
9 коментара to “Рошав”
  1. deni4ero каза:

    летящо диване

  2. astilar каза:

    🙂 Отново си напълно права, Лю!

  3. Меми каза:

    Браво на Дачи-то, на Барона и на Рошавия:) Както и на Дидка, Киро и останалите…;)
    Ама наистина, защо си усложнила толкова нещата с тези дрехи, като си знаеше какво ще стане, а?! На колко години си станала, за да продължаваш да се самозаблуждаваш, а?! ;)))

  4. astilar каза:

    Леле, опасна си! Плашиш ме, чао. 😉 🙂
    Не исках да ги усложня, а по-скоро да предотвратя… Освен това не можах да си намеря панталоните сутринта преди да тръгнем… и ама, ако, защото почти никой не знаеше, че…
    Няма да продължавам с оправданията. Така или иначе беше прекрасно преживяване. 🙂

  5. вили каза:

    Това остава завинаги като спомен! Както аз се появих на Пампорово с обувки посред зима и тънко яке…. Още го помня, и снегът, че и студът… 😛
    Хубаво е сигурно да летиш!

  6. astilar каза:

    Вилке, хубаво е хубава дума. 🙂 Да летиш не е хубаво 😉 , но за сметка на това е прекрасно. 😆

  7. LeeAnn каза:

    нали си сигурна, че щом аз съм там, няма начин да не ти намяре дрехи, обувки т.н. 🙂

    хората по цял един живот си мечтаят да дойде Емо при тях и да каже „хайде да летим“, а ти… колебания 🙂
    това от устата на Емо е нещо като благословия, да знаеш 😉

  8. deni4ero каза:

    хахахаххаха, Дачи, разби ме 🙂

  9. astilar каза:

    Дачи, вече знам. 😉 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: