„Тайната на фламандците“


Отдала съм се на безразборно четене, което ще рече – в обществената библиотека избирам книги само от масата, където стоят върнатите наскоро четива без много-много да се замислям за последствията🙂 ; от личната ми библиотека избирам по приблизително същия начин от наскоро подарените ми книги или от тези, които съм купила импулсивно и съответно отлежават, докато им дойде времето.

Така в библиотеката попаднах на „Тайната на фламандците“ от Фредерико Андахази. Изобщо не бях чувала името му, но ми звучеше достатъчно испанско😉 (Андахази е аржентинец, както разбрах по-късно.) Освен това ми стана любопитен анонсът от последната корица, който ми припомни за други автори и подобни сюжети, които съм чела и харесала преди.* И не на последно място – лято е и за този сезон предпочитам четива, които са увлекателни и по-скоро забавни, отколкото сериозни.

Анонсът можете да си прочетете сами от тук.

Няма да разказвам подробности от сюжета. Само ще се съглася с Dario Hoy, чието мнение намерих в официалната страница на Фредерико Андахази:

Най-приятното нещо във всеки роман е да възбуди нетърпението ни да стигнем до края му. В „Тайната на фламандците“ се случва точно това, плюс още нещо: от последната страница започва разказването на друга история, която се случва в главата на читателя. Или по-скоро читателят се опитва да възстанови в главата си разказа, който току що е завършил, за да открие моментите, с които авторът му  – аржентинецът Фредерико Андахази умело и неусетно го е довел до желания край.

Не съм сигурна, дали научих нещо ново от този роман, но остава да пулсира въпросът – Каква цена е готов да плати артистът, за да усъвършенства творбите си?

Всъщност има един момент от романа, който бих искала да спомена – Една картина, над която авторът е работил седмици наред, картина, която според самия художник е прекрасна и почти съвършена отива с един замах в огъня захвърлена от самия него. Защо ли?

Този момент отличава романа от останалите „подобни“, които цитирам под линията.

🙂

––-

*

„Фламандският майстор“ от Артуро Перес Реверте

„Дамата и еднорогът“ от Трейси Шевалие

„Тайната нишка“ Кайли Фицпатрик

Comments
3 Responses to “„Тайната на фламандците“”
  1. Жени казва:

    🙂 Благодаря!

  2. Кръстю казва:

    Защото е ПОЧТИ съвършенна🙂

  3. astilar казва:

    Жени, аз трябва да ти благодаря, че ме подтикна.🙂
    Кръстю, така си помислих и аз преди да стигна до края на романа..🙂 Добре дошъл!🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: