„Тайната на фламандците“

Posted by astilar on 18, август, 2010 · 3 коментара 

Отдала съм се на безразборно четене, което ще рече – в обществената библиотека избирам книги само от масата, където стоят върнатите наскоро четива без много-много да се замислям за последствията 🙂 ; от личната ми библиотека избирам по приблизително същия начин от наскоро подарените ми книги или от тези, които съм купила импулсивно и съответно отлежават, докато им дойде времето.

Така в библиотеката попаднах на „Тайната на фламандците“ от Фредерико Андахази. Изобщо не бях чувала името му, но ми звучеше достатъчно испанско 😉 (Андахази е аржентинец, както разбрах по-късно.) Освен това ми стана любопитен анонсът от последната корица, който ми припомни за други автори и подобни сюжети, които съм чела и харесала преди.* И не на последно място – лято е и за този сезон предпочитам четива, които са увлекателни и по-скоро забавни, отколкото сериозни.

Анонсът можете да си прочетете сами от тук.

Няма да разказвам подробности от сюжета. Само ще се съглася с Dario Hoy, чието мнение намерих в официалната страница на Фредерико Андахази:

Най-приятното нещо във всеки роман е да възбуди нетърпението ни да стигнем до края му. В „Тайната на фламандците“ се случва точно това, плюс още нещо: от последната страница започва разказването на друга история, която се случва в главата на читателя. Или по-скоро читателят се опитва да възстанови в главата си разказа, който току що е завършил, за да открие моментите, с които авторът му  – аржентинецът Фредерико Андахази умело и неусетно го е довел до желания край.

Не съм сигурна, дали научих нещо ново от този роман, но остава да пулсира въпросът – Каква цена е готов да плати артистът, за да усъвършенства творбите си?

Всъщност има един момент от романа, който бих искала да спомена – Една картина, над която авторът е работил седмици наред, картина, която според самия художник е прекрасна и почти съвършена отива с един замах в огъня захвърлена от самия него. Защо ли?

Този момент отличава романа от останалите „подобни“, които цитирам под линията.

🙂

––-

*

„Фламандският майстор“ от Артуро Перес Реверте

„Дамата и еднорогът“ от Трейси Шевалие

„Тайната нишка“ Кайли Фицпатрик

Публикувано в Книги, Моите приятели