Re: Какво е да си майка?


Заглавието, което бих написала е не да „си майка“, а „да бъдеш майка“.  Има разлика.
Газирам се за пореден път от спам.
Няма да говоря много. Като майка съм стигнала до 5.
Докъде съм стигнала като дъщеря не е мой проблем. Вече не.

И така, хахахаха, ето с какво ме спамят и твърдят, че е позитивно.

Ти – си на 1 година…
Тя – те храни, къпе, облича…

А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи…

Аз:  Нямам представа, за какво става дума. Малкото ми, сладко бебе си спеше спокойно през по-голямата част от нощта. Да, понякога се събуждаше и плачеше. Да я гушкам не беше  досадно задължение, а уютна и взаимна утеха. Някой знае ли, дали има и би ли могъл да опише по-голяма утеха от гушкането на бебе?

Ти – си на 2 години…
Тя – те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено…

А ти й се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика…

Аз: Да стои здраво на кракта си се научи сама, както всички деца го правят сами. И нека не превъзнасяме усилията си, а? Това, че не бягаше в другата стая, когато я повикам е бонус, вероятно. А не бягаше, защото си играеше до мен. Изваждаше от шкафа всичко и го подреждаше на пода до нея. Аз просто внимавах да не изтърве чупливите неща. После й омръзна. Естествено.

Ти – си на 3 години…
Тя – приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб…

А ти й се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти…

Аз: Да, така правех, защото моето вкусно бе различно от нейното вкусно.  За дъщеря ми е същото. Понякога се ядосвам. Понякога питам, за кого готвя най-вкусните храни. Изнасям представления, правя се на клоун, пея, танцувам. Тя яде, а аз се чувствам виновна, че яде. Яде, въпреки собствената си личност. Прекатих представленията. Тя отново яде най-вкусните манджи, когато иска. Когато не иска не яде, но това си е неин избор, който аз уважавам.

Ти – си на 4 години…
Тя – постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш…

А ти й се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени вкъщи…

Аз: Залепих по стените и вратите бели листи, за да може да рисува на тях. Да, има малко драски и по тапетите. Да, имам прекрасен кораб на дивана. И какво от това? Тапетите се сменят, диванът се пере. В десетки пъти по-важно ми е детето да се чувства свободно.

Ти – си на 5 години…
Тя – те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш…

А ти й се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал…

Аз: Преди около година чух една майка да казва на детето си, че никога повече няма да му купува дрехи, ако то така безотговорно си играе с тях в калта. Ъ? Мила мамо, защо така си ме облякла и довела да играя?

Най-новата рокля, дори и само веднъж да я облечеш на детето… я има, не, за да се радваш ти, майко.

–-

Стигнала съм до 5, както казах в началото. Не знам какво ще се случи по-късно. Но ми се ще да вярвам, че личността на дъщеря ми…

Хайде, със здраве да продължа след още пет.🙂

Comments
7 Responses to “Re: Какво е да си майка?”
  1. deni4ero казва:

    аз лично, доста се просълзих, когато прочетох целият текст по мои си съображения, но, затова, пък, бурно аплодирам твоя отговор, защото смятам, че си права от а до я и ние, като родители, нямаме право да налагаме НАШИТЕ възприятия за света на децата си. Няма да давам примери, за да не възникнат полемики, но🙂 съм готова🙂

  2. teo казва:

    Да се чуди човек кого повече да похвали- майката или щерката🙂

    Майката определено заслужава награда за нагласата си. И на мен ми хареа целия текст всъщност, но може би защото майка ми не е имала и няма нагласа като твоята. Като минеш всичките години трябва да го актуализираш с твоите отговори и щерките ще се спамят с новата версия😉

  3. Рос казва:

    Прекрасен прочит на спама си направила🙂 А кой се опитва да насажда подобни вини, ако не е тайна?

  4. astilar казва:

    Благодаря и на трите за коментарите! Мирише ми на нова публикация в отговор.🙂

  5. deni4ero казва:

    от студения фронт, който очакваме ще да е (ароматът, тва … не друго)

  6. Яна казва:

    Кой те спами с такива неща? о.О

    Аз понякога чак се чувствам виновна, че с М. ни е толкова добре, че съм щастлива майка, а не изморена, одосадена, бързо палеща и т.н. Сякаш се цепя от колектива и дъня другите майки, сякаш майчинството трябва да е нещо ужасно тегаво и изискващо жертви и глей ме мене сега, как предавам сестринството и такива… Ама какво да се прави… всеки път стигам до извода, че е въпрос на гледна точка, а гледната точка ние си я избираме.
    Та, аз съм си я избрала такава – не се ядосвам. Не се опитвам да се налагам. Не поверявам на детето отговорности, които не може да носи, нося си ги аз. Не го поставям в предвидими ситуации, за да се тръшкам после за предвидимите резултати. Не страдам за вещи, дрехи, мебелировка и прочее. Поставям разумни, но широки граници. Търся мярката във всички неща. Не очаквам благодарност, защото радостта от родителството ми е достатъчна. Не щадя усилия. Абе, кефя се… и мисля, че и на двете ни личи!🙂
    И понеже знам, че и с вас е така, предлагам да основем Клуб на Майките Отстъпнички и да си живеем живота😉

    П.П. Понякога се чувствам и виновна, че детето ми е толкова „лесно“ и сговорчиво, ама какво да се прави… там горе са били благосклонни към нас…

  7. astilar казва:

    Доста ме наспамиха, Яни. До 5 не обръщам внимание.😉
    Благодаря за коментара! Съгласна съм с теб за широките граници.🙂 Всъщност за всичко написано в него съм съгласна, освен с името на Клуба.😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: