„Шестото размишление се отнася до бедността“


Веднъж преди около сто и петдесет години най-бедните хора от населението на Париж потеглили към Версай, дето живеели френският крал и жена му. Направили демонстрация – нали знаете какво значи това? Бедните хора се изправили пред двореца и завикали:
– Нямаме хляб! Нямаме хляб!
Толкова зле били.
Кралица Мария Антоанета стояла на прозореца и запитала едного от висшите офицери:
– Какво искат тия хора?
– Хляб искат, ваше величество! – отговорил офицерът. – Не им стига хлябът, много са гладни.
Кралицата поклатила учудено глава:
– Не им стига хлябът ли? – запитала тя. – Ами че да ядат тогава сладкиши!
Може би вие мислите, че е казала това, за да се пошегува с бедните хора? Не, тя просто не знаела какво е бедност! Мислела, че щом като случайно не достига хляб, тогава могат да се ядат сладкиши. Тя не познавала народа, не познавала бедността и една година по-късно я гилотинирали.
Ето докъде я докарало това.

Ерих Кестнер „Антон и Точица“
превод Владимир Мусаков

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: