Лекарствата, децата, държавата


Първите две думи описват нещо, което си представям. Това, което описва третата все още не мога да си представя.
Да, болна ми е темата. Това, Което Не Мога Да Си Представя не се грижи за онова, което мога да си представя.

А от какво е всъщност съставено онова, което не мога да си представя?

Разказ 1

Имало едно дете. Мило, красиво, сладко дете. Любимо на мама и татко. Не единствено, но това е напълно без значение. Детето се разболяло… или по-точно по някое време земните божества разбрали, че във вените му текат преобладаващо бели, вместо червени кръвни телца. Земните божества приели детето под крилото си от немай къде. Немай къде е криворазбраното име на милосърдието. Грижели се за него земните божества и ежедневно повтаряли, потретвали и постотвали в думите си към майка му, че няма как детето да остане при земните… Имало месеци, когато детето навлязло в ремисия и изненадало земните божества. Те зарадвали ли се? Хм. Изглеждали усмихнати, вдъхващи доверие, но зарадвани или доволни…, ами не. През това време родителите на детето били намерили клиника – през девет земи в десета – където биха могли да го излекуват, но парите които имали изтичали капка по капка за безплатното лечение в бълхария. Парите и мислите им били насочени към изпълнение на задълженията и запълване на дупките – да си доставят лекарства, които би трябвало да им  осигури Това, Което Не Мога Да Си Представя. И отново…, детето навлязло в рецесия. Подходящият момент за трансплантация отминал. Земните божества го отписали и изпратили детето вкъщи. Там майка му вливала нелегално поддържащи живота му течности с високо съдържание на любов, което възмутило земните божества. Дълбоко ги възмутило вложеното съдържание на любов. Въпреки възмущението им, детето живяло повече дни, отколкото му били отредили. После се превърнало в русалка. Земните божества така и не разбрали, защото предварително го били обрекли да се превърне в пръст.

Разказ 2

Имало едно земно божество. Живяло дълго и през целия си живот се грижело за деца. Да, имало си някакви особености… Например… не разрешавало на майките да са с децата си, когато са болни и изплашени. Децата са болни, а майките изплашени.
На това божество не му липсват лекарства, нищо не му липсва. То мисли, гледа, вижда, предвижда, интересува се от тенденциите и спекулациите. Последните две думи не са много приказни. Но и когато детето ти е болно не е много приказно. Земните божества не са под един знаменател. Ако това божество има достатъчни количества от лекарството за неговите деца не му се налага да мрънка. Това земно божество се интересува за неговите деца. И щях да кажа, че от тях му падат кинти. Последните приказни знаци, които са влезли в обръщение преди финикийските. Но не е само това. Това земно божество е едно от малкото, които се грижат за децата си. Не си намират оправдания, не мрънкат. Бачкат си кротко и от посетите им семена никнат цветя.

Това, Което Не Мога Да Си Представя е съвкупност от…?

Нещо, което още по-малко мога да си представя…

Comments
3 Responses to “Лекарствата, децата, държавата”
  1. вили казва:

    Уви, България. Възможното другаде е невъзможно тук.

  2. astilar казва:

    Докато така смирено си мислим, няма и да бъде.

  3. Дасмки парфюми казва:

    Така е в нашата държава …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: